Кардинал Паролин в Лурд: Мария е знак на утеха и сигурна надежда

Габриела Черазо – Светла Чалъкова – Ватикана

„Обръщаме се към Мария с огромно доверие, с непоклатимата увереност, че ще ни изслуша“. Така ватиканския държавен секретар, кардинал Пиетро Паролин, който занесе в Лурд духовата близост и благословията на папата за всички присъстващи, по-специално онези подложени на изпитания, изрази в своята проповед преди всичко цялостното поверяване на Девицата, на която поднесе молитвените намерения на всички. Повод бе литургията за празника Успение Богородично и честванията за Националното поклонничество 2020, организирано от Конгрегацията на отците Августинци на Успението Богородично в 175-та годишнина от нейното основаване.

Мария е нашата Надежда

Както ни учи Втория ватикански събор, Мария „ни се показва като знак на утеха и сигурна надежда“ и това – посочи кардиналът в проповедта – е още по-актуално в контекста на пандемията и на конфликтите, които измъчват нашия свят: един свят, който познава мрака, страха, сляпото и убийствено господство, нелоялна конкуренция, експлоатацията на човека от човека и дезориентацията“.

В празника на Успение Богородично ватиканският държавен секретар подчерта факта, че присъствието в небесата с душа и тяло на Мария ни позволява да споделяме нейните „черти“ т.е. да „бъдем евхаристийни мъже и жени, чийто живот е воден от „Правете това в мой спомен“, за да бъдат подготвени пътищата за нашето издигане в небето“.

В Мария, като „евхаристийни мъже и жени

Да носим чертите на Майката на Исус, издигната в славата, като евхаристийни мъже и жени – посочи още кардиналът – потопени в смирението на проникновението, означава „да не се страхуваме, да не се натъжаваме, да не бъдем подчинени“, както четем в днешната литургия, а да съумеем да преобразим пустинята в сигурно убежище с радост, а не с насилие. „Да живеем всичко това и да принадлежим на разпнатия и възкръснал Господ, да принадлежим на общността на призованите към спасението, означава да получим дара на празника“.

„Поклонничеството, знак на църковната вяра, отвежда към Лурд и тук придобива своя смисъл: тук сме поклонници, за да видим, че има една „отворена пещера“, където сияе същата светлина на отворения и празен гроб на Исус, за да могат, както бе за Бернадет, смирените и бедните да се превърнат в „учители на вярата на Божия Народ и входна врата за тайната на Спасителя“.

„Тази отворена пещера – завърши кардиналът – която виждаме и докосваме с ръцте и очите на тялото и на духа ни предава мистиката на братското съвместно съжителство: нека този „мистицизъм – бе неговото пожелание – да придружава винаги нашето израстване в проникновението. И с него да укрепват във всеки един от нас чертите на Дева Мария въздигната в славата, за да принадлежим все по-радостно към хората, които носят образа на нейната синовност, и да можем без колебание и роптаене да се посветим изцяло на завета и пътя, който ни прави мисионери и евангелизатори“.