Гонзалес-Ферер: Християнското единство и изцелението на паметта
Бернадет Рейс- Бистра Пищийска- Ватикана
Има рани от миналото, които "изкуството на диалога" може да заздарви. Неразбирателства, които могат да се интерпретират от различна, неантагонистична гледна точка и да доведат до път, който води от предразсъдъците към споделянето. Именно този опит, натрупан в десетилетията на икуменическа работа на Папския съвет за Единство на християните, се готви да отбележи 60-та си годишнина. Път, по който – обяснява отец Авелино Гонзалес-Ферер, помощник за западната секция на Ведомството - възможностите за взаимни поводи за диалог с други християнски деноминации се умножиха, като например със Световния съвет на църквите.
По думите на отец Авелино Гонзалес-Ферер
Световният съвет на църквите винаги е имал много важна роля в цялото икуменическо движение. Поради тази причина участието на Католическата църква винаги е било от значение. Ние участваме като наблюдатели, но и сътрудничим в Комисията за вяра и ред, много важно сътрудничество, което се занимава с централни въпроси за католическото движение.
Кои са тези въпроси, които ние като Католическа църква дискутираме с другите общности, особено тези от протестантските традиции?
Има много и различни теми, защото всеки двустранен диалог има своята история, своята богословска реалност. Бих казал, че като цяло съществува методология на диалога, която винаги преосмисля историята между Църквите, защото всяка Църква има своя памет, която е памет, характеризираща се с много страдания. Препрчитането на историята задейства динамика, която води до изцеление на паметта. Това изцеление на паметта е много важно, защото само с nego може да се продължи към единство.
Тази тема за паметта и изцелението е много силна в магистериума на папа Франциск. Какво може да предложи Църквата с опита си в тази област?
Според мен живеем във време, в което диалогът става труден. Можем да кажем, че има криза на диалога в света. Чрез опита си Католическата църква е допринесла за развитието на изкуството на диалога заедно с другите партньори в него. Тази методология за преминаване от конфликт към общение – макар и не пълно, е все пак общение, което днес е много различно от преди 60 години - това приятелство и този диалог са много важни и светът се нуждае от това изкуство на диалога. Мисля, че това е нашето предизвикателство за бъдещето.
