Mонсеньор Физикела: да предаваме вярата с нови форми и езици
„Новото ръководство позволява да се направи по-нататъшна стъпка в катехистичното обучение, посочва монс. Физикела. От Втория Ватикански събор до днес, следователно след повече от 50 години и два Наръчника по катехизис, новото ръководство е опит да се направи крачка напред в този динамизъм. Има няколко указания, които вървят в тази посока. На първо място, е да се направи всичко, за да не се гледа на катехизиса като реалност само за деца или млади хора.
Катехизисът обхваща целия живот на всеки кръстен човек и на всеки вярващ, защото катехизисът, като среща с Господа и участие в неговата тайна в личния ни живот, изисква също усилия за все по-дълбоко познаване на това, което изповядваме и в какво вярваме. След срещата с Господа, катехизиса е израз на желанието да го опознаем повече и затова докосва всички хора, в различните етапи на живота. И така, има катехизис за деца, за млади хора, за възрастни, за семейства, за имигранти, за тези, които са в затворите, за тези, които са в напреднала възраст. Тоест, нищо не може да бъде изключено от това желание да познаваме Господа по-добре.
Новостта в документа е, че катехизис не се прави, за да се получи църковно тайнство“, а „за да може вярата да навлезе постепенно в живота на християнската общност и да ни помогне и днес да свидетелстваме, че сме истински христови последователи“, обясни монс. Физикела. Целта на катехизиса не е да получим църковно тайнство, а за да разберем по-добре тайната на нашия живот, вписан в тайната на Христос и следователно как да поставим всеки от нас със собствените си дарове в служба на християнската общност и на Църквата, така че Господ да може да бъде известяван и опознат от всички“.
Освен това, новото Ръководство разделя преподаването на катехизис от училищните методи и модели, допълвамонс. Физикела. „Наистина, за катехизиса са необходими стая и текст, както в училището, но не е само това. Катехизисът е по-скоро прогресивно навлизане на вярата в живота на християнската общност, за да поемем в себе си целия потенциал, който тя съдържа и всички предизвикателства, които културата ни предлага, за да можем да дадем и днес нашето християнско свидетелство“. Затова, „спешно е необходимо пастирското обръщане, за да може катехизиса да се освободи от някои „примки“, които пречат на неговата ефективност. На пъво място да не бъде идентифициран с училищната схема, според
която катехизиса за въвеждане в християнството се извършва според училищния модел“.
„Църквата е изправена пред голямо предизвикателство: новата дигитална култура. Фокусирането на вниманието върху явление, което се налага като глобално, задължава онези, които са отговорни за формирането, да не го подценяват или заобикалят – продължава монс. Физикела. За разлика от миналото, когато културата се ограничаваше до географския контекст, дигиталната култура има стойност, която се влияе от продължаващата глобализация и определя нейното развитие. Средствата и технологиите, създадени през това десетилетие, показват радикална трансформация на поведението, което влияе при формирането на идентичността на индивида и в междуличностните отношения“.
Според монсеньор Физикела „скоростта, с която се променя езика, а с него
и поведенческите взаимоотношения, позволява да се види един нов модел на комуникация и формиране, което неизбежно се отразява и на Църквата в сложния свят на възпитанието". "Присъствието на различните църковни изрази в необятния свят на интернет със сигурност е положителен факт, но дигиталната култура преминава далеч отвъд. Тя засяга основния антропологичен въпрос, който е решаващ във всеки формиращ контекст, особено като този за истината и свободата“, добавя председателят на Папския съвет за насърчаване на новата евангелизация. „Може би, само заради тази предпоставка се наложи необходимостта от ново Ръководство по катехизис“.
„В дигиталната ера двадесет години могат да се сравняват, без преувеличение, поне с половин век. Оттук следва и необходимостта от създаване на Ръководство, което да разглежда с голям реализъм новото, което се появява, опитвайки се да предложи такъв прочит, който да включва катехизиса". „Именно поради тази причина Ръководството не само представя проблемите, присъщи на дигиталната култура, но и предлага кои пътища да се следват, за да може катехизиса да се превърне в предложение за един събеседник, който е в състояние да го разбере и да види адекватността му със собствения си свят“, заключава монс. Физикела.
(dg/vatn)
