Търси

Vatican News
Хоризонт Хоризонт 

Не се страхувайте!

В размишление за живота след пандемията на отец Федерико Ломбарди ни уверява, че светът е пълен също с добри новини. Задължение е да ги разпознаем и да ги оповестим, защото те ни водят напред и насочват погледа ни нагоре.

Федерико Ломбарди

„Не бой се! Защото Аз ще бъда с теб!“. Това са думи, които се повтарят многократно в Светото писание. Това са думите, отправени от Бог или в Негово име към онези, призовани от Него към взискателна и неочаквана мисия, по неизвестни и непознати пътища, като Мойсей пред горящия храст или Мария пред Ангела. „Не бойте се!“ са думи, отправени от пророците към народа, притиснат от мъка, подобно на притиснатите без изход бегълци между Червено море и египетските военни колесници. Исус също ги повтаря няколко пъти, обръщайки се към Своите ученици, към „малкото стадо“, което Го следва, или към онези, които ще бъдат преследвани заради Неговото Име. Пред тях Исус настоява, че не бива да се страхуват от никаква човешка сила, защото тя може да отнеме живота на тялото, но не и на душата и защото във времена на изпитание Бог няма да ги изостави.

Силният израз „Не се страхувайте!“, както добре си спомняме, беше повтарян упорито от св. Йоан Павел ІІ от самото начало на неговия понтификат и отправен към целия свят: „Не Не се страхувайте! Отворете вратите за Христос!“. В крайна сметка, вярата в Христа Спасителя е именно голямото и окончателно освобождение от страха.

Пандемията, дори когато е трайно преодоляна благодарение на ефективна ваксина, при всички случаи ще ни остави в наследство несигурност и скрит страх, готов да избликне отново. Сега знаем, че въпреки всички усилия и всички ангажименти за намаляване на рисковете, други вируси или други сили могат да се появят изненадващо и да излязат от контрол, като подкопаят спокойствието и сигурността ни. Тъй като абсолютна сигурност на тази земя не съществува и понеже не е възможна, няма да съществува и в бъдеще.

Със сигурност трябва да очакваме от науката и социалната и политическата организация и като цяло от разумността на човека, съществена помощ за възстановяване на спокойствието, необходимо за ведър и „нормален“ личен и социален живот. Но остава необходимостта от нещо по-задълбочено, за което тези отговори не са достатъчни.

Можем ли да живеем освободени от най-радикалните страхове за себе си и за нашите близки, за бъдещето си? Къде е ключът да живеем в мир един наистина добър живот на тази земя, въпреки всички трудности, които неизбежно възникват всеки ден? Добре знаем, че всеки от нас има своя индивидуалност, свой характер и своя история, които дълбоко повлияват нагласите му. Някои хора са по-тревожни и крехки и това не е тяхна вина; има и такива, които са естествено по-спокойни и оптимистични и това е дар. Но словото Господне е предназанчено за всички и е призив към всички да се доверят с упование на любовта, която ни предшества, наблюдава и придружава.

Днес често се въздържаме да говорим за Божието "провидение". Струва ни се дума, която застрашава преданата ни християнска ангажираност в света, дума, която ни прави пасивни и по-малко отговорни. Но това е капан. Да забравим Божието провидение означава да загубим усещането, че Божията любов ни заобикаля и придружава, дори когато очите ни често не могат да я разпознаят. В Проповедта на планината Исус ни призовава да отворим очите си - „Погледнете небесните птици, погледнете лилиите в полето ...“ - и да не позволяваме да бъдем обсебени от притеснения за нашето временно благополучие. Освен птиците и цветята, отворените ни очи, могат да съзрът много други признаци на любов и надежда, посети по нашия път, в обстоятелствата и хората, които срещаме, в техните думи и действия. Всеки от нас осъзнава каква благодат е да срещнем хора, които знаят как да гледат и ни помагат да виждаме и ние с проникновено око и ведър поглед. Светът е пълен не само с лоши, но и с добри новини. Задължение е да ги разпознаем и да ги оповестим, защото те ни водят напред и насочват погледа ни нагоре, към източника на любовта и причина за надеждата.

Исус завършва мъдро думите си за провидението: „достъчна е на всеки ден тегобата му“. Не бива да позволяваме на притесненията от днес и утре и от бъдещето ни, да се струпат всички върху нас: така ще ни смажат. Трябва да приемем, че всеки ден има както своята дажба тегоби, така и благодат. Трябва да вярваме, че всеки ден ще ни бъде дадена благодатта, необходима за понасяне на тежестта; благодатта, необходима да търсим Божието царство и неговата справедливост в този и във вечния живот. Света Тереза Авилска ни дава съвет, който отваря сърцето и разширява хоризонта отвъд всяко препятствие: „Нищо да не те смущава и нищо да не те плаши. Всичко минава, Бог не се променя. С търпение се постига всичко. Който има Бог, не му липсва нищо. Бог единствен е достатъчен“. Дали вярата ни ще ни вдъхнови в дългия път пред нас, така че пътуването ни да бъде разумно и мъдро, освободено от лошите съвети на бездънни страхове, освободено, благодарение на надеждата, от страха ни от смъртта?

превод Бистра Пищийска

19 Май 2020, 10:19