Ведомството за миряните към възрастните: в самотата коронавируса убива повече

Ватикан Нюз

„Скъпи братя и скъпи сестри, в сърцето на тази неочаквана и яростна буря разбрахме – както ни припомни папа Франциск – че сме в една и съща лодка. И в нея са също възрастните. Както всички, и те са слаби и дизориентирани. Към тях днес са отправени нашите разтревожени и благодарни мисли, за да им върнем поне малко от онази нежност, от която всеки един от нас е бил придружен в живота и, за да стигне до всеки един от тях майчината милувка на Църквата“. Така започва посланието отправено до възрастните хора от ватиканското Ведмоство за миряните, семейството и живота в това време на коронавирус.

Именно хората в напреднала възраст са онези, които „заплащат най-високата цена на пандемията. Например в Италия повече от 80% от хората, загубили живота си, са били над 70 годишна възраст“, се чете в текста.

„Преди няколко седмици – продължава посланието – папа Франциск посочи, че „самотата може да бъде като болестта, но с милосърдието, близостта и духовната утеха, може да бъде изцелена“. Тези думи ни помагат да разберем, че, ако е вярно, че коронавирусът е по-смъртоносен, когато среща едно отслабено тяло, в много случаи предишното заболяване е самотата. Неслучайно ставаме свидетели на смъртта, в ужасни пропорции и начини, на много хора, които живеят далеч от семействата си, в наистина изтощителни и унизителни условия на самота“.

Ето защо, насърчението на ватиканското Ведомство е да се „направи всичко възможно за корегирането на това състояние“. И в невъзможността да се посетят хората, там където живеят, се раждат нови идеи и Църквата намира нови форми на близост, като телефонните обаждания, видео посланията, но също писмата. В енориите се организираха хора за доставката на храна и лекарства на онзи, който не може да излиза от дома си, докато много свещеници „продължават да посещават домовете, раздавайки тайнствата“. Но всичко това , имайки предвид сериозността на ситуацията, не е достатъчно.

Оттук и призива на Ведомството, да се направи още повече, съзнавайки „безценната стойност на всеки човешки живот и от благодарност към нашите бащи и нашите възрастни“. Можем да се молим за тях, да лекуваме болестта на самотата, да активираме мрежи на солидарност и много друго. Трябва да отделим нови енергии, за да ги защитим от тази буря, точно както всеки от нас е бил защитен и обгрижван при малките и големи бури в живота си.

Особено внимание заслужават онези, които живеят в старческите структури: всеки ден сме свидетели на ужасни новини за техните условия и вече са хиляди онези, които загубиха живота си. Концентрацията на едно и също място на толкова много слаби хора и трудностите за предоставянето на защитни устройства, създадоха трудни за управление ситуации, въпреки саможертвата, и в някои случаи на личната жертва на грижещият се персонал. Въпреки това, при други обстоятелства, настоящата криза е резултат на терапевтичното изоставяне и липсата на грижи от доста дълго време.

Въпреки сложността на ситуацията, в която живеем, е необходимо да поясним, че спасяването на живота на възрастните хора, живеещи в старчески структури или, които са сами или болни е приоритет толкова, колкото спасяването на всеки друг човек. В страните, в които пандемията все още има ограничени размери е възвожно да се вземат превантивни мерки за тяхната защита, в онези страни, в които ситуацията е по-драматична е необходимо да се предприемат действия за намирането на спешни решения. От това зависи бъдещето на нашите църковни общности и на нашите общества, защото, както каза наскоро папа Франциск, „възрастните са настоящето и бъдещето на Църквата“.

В страданието през тези дни, сме призовани да съзрем бъдещето. В любовта на многобройните синове, дъщери и внуци и в грижата на асистетните и доброволците може да се види състраданието на жените, които в ранната утрин се отправят към гроба, за да се погрижат за тялото на Исус. Също като тях сме уплашени и, като тях знаем, че не можем да не живеем – спазвайки дистанциите – състраданието, на което ни научи Той. Подобно на тях, скоро ще разберем, че е било необходимо да останем близо, дори когато изглеждаше опасно или безполезно, уверени в думите на ангела, който ни приканва да не се страхуваме.

Ето защо, нека се обединим в молитвата за бабите, дядовците и всички възрастни по света. Нека се сгушим около тях, с мислите и сърцата си и, там където е възможно, да действаме, така че да не бъдат сами.