Папа Франциск при откриването на съдебната година на Трибунала на Държавата-град Ватикана Папа Франциск при откриването на съдебната година на Трибунала на Държавата-град Ватикана 

Нова правна уредба на ватиканската съдебна система

Новият закон CCCLI анулира и заменя предишния, в сила от 1987 година. С новата правна уредба се предоставя по-голяма независимост на магистратите, чрез опростяване на правната система и по-голямо разделяне на кариерите на съдии, прокурори и следователи.

VATICAN NEWS

Папа Франциск обнародва нов закон - № CCCLI –  с който се утвърждава правната уредба на държавата Град Ватикан и се заменя предишния от 1987 г., установен от свети Йоан Павел II. Новата разпоредба се оказа наложителна и поради многото важни промени, направени през последните десетилетия в законодателството на Ватикана, особено в сферата на финансово-икономическите и наказателно-правните въпроси, след присъединяването към редица международни конвенции.

Ето и главните новости в новия закон.

Преди всичко – утвърждаването на една по-голяма независимост на съдебните органи и на магистратите: йерархически те са зависими от Главата на римокатолическата църква, който ги назначава,  но при упражняването на функциите си са подчинени единствено на закона и упражняват правомощията си  безпристрастно. Съдебната власт разполага директно със съдебната полиция – функция, изпълнявана от жандармерийския корпус. След това се предоставя ватиканско гражданство на всички редовни магистрати, за периода  на тяхното назначение.

Друга новост се отнася до състава на Ватиканския трибунал: увеличава се с една бройка личния състав на магистратите. И поне един от съдиите на Трибунала ще изпълнява своите задължения при пълно работно време и с изключително право.

Определянето на съдиите за дадено съдебно дело се решава от председателя на Трибунала, като се имат предвид професионалната компетентност и характера на производството. Съдебният орган на монократичния състав (един съдия) се свежда до  функция на съда, като по този начин се опростява съдебната система.

Определени са също така специфични изискванията за назначаването на магистратите –  както тези на Трибунала, така и на Апелативния съд, и отчасти и на Касационния съд: предпочитат се университетски професори, за да се гарантира по-голяма независимост при упражняването на  съдебните функции (която е налице, защото няма пълна подчиненост на държавата Град Ватикан, тъй като професията и заплатата са гарантирани извън ватиканската територия). Могат да бъдат назначени и заслужили юристи, с доказан опит в съдебната и адвокатската сфера (гражданска, наказателна или административна). Има изискване поне един магистрат да бъде специалист по каноническо право, което е основа на ватиканското право.

Запазва се вече действащата разпоредба, според която, ако са налице специфични изисквания, могат да бъдат назначавани за период от три години, един или повече допълнителни съдии, но назначението им също е от страна на папата (докато според досегашния  закон назначението бе поверявано на председателя на Апелативния съд, с предварително одобрение на държавния секретар). Възрастовата граница за прекратяване на назначението (понастоящем 74 години) е увеличена с една година (75), с възможност за удължаване, но вече не от страна на председателя на Апелативния съд, а от страна на папата.  Докато за членовете на Касационния съд максималната възрастова граница е 80 години. Прекратяването на службата не става автоматично, а само след приемане на оставката.

Важно и значително е нововъведението, отнасящо  се до прокурорите. Наистина, съставена е отделна глава за Службата на промоутъра на правосъдието (глава IV), напълно отделена от тази, отнасящо се до Трибунала (глава II), като се предвижда поредица от подробни нормативни разпоредби, несъществуващи преди това.

Освен редовния състав на Касационния съд (председател и двама кардинали – членове на Апостолическата сигнатура), новият закон предвижда възможността дадено дело да бъде решавано от съдийска колегия, тоест с прибавяне на двама или повече допълнителни съдии, назначени за период от три години, според изискванията, предвидени за всички други магистрати. Промоуторът на правосъдието на Касационния съд може да бъде назначен, макар и да не е референт на Апостолическата сигнатура, стига да има разрешение от страна на държавния секретар.

Що се отнася до адвокатите, сред изискванията за регистриране в адвокатските списъци на Рота Романа (Ватиканският съд) е добавена и хабилитация в държавата по местоживеене (тоест повече няма да е валидна само университетската диплома по гражданско право). От друга страна, за разлика от предвиденото в досегашния закон, могат да се запишат в професионалните адвокатски списъци всички адвокати, хабилитирани като защитници във върховните юрисдикции, чрез разрешение „нула оста“ на държавния секретар. За всички адвокати се иска да са запознати с каноническото и с ватиканското право. Изключение при задължителното вписване в професионалните списъци е предвидено в особени случаи, с разпореждане на председателя на Апелативния съд. Докато защитата в Касационния съд е поверена на адвокатите при Светия Престол и Римската курия, с възможност за изключения, разрешавани от председателя на Касационния съд.

Защитата на администрациите е разширена и до ръководителите на отдели в дикастериите на Римската курия и на Губернаторството, чрез заповед от страна на главния ръководител. Накрая, папа Франциск определи началото на съдебната година да бъде датата 1 януари.

17 Март 2020, 07:11