Vatican News
Папа Франциск Папа Франциск  

Годишнината на един папа, който ни придружава във време на изпитание

Началото на осмата годишнина от свети Петровото служение на Франциск съвпадна с момент на тежка криза, предизвикана от пандемията на коронавирус: „Ние сме прах, но безценен прах, обичан от Бог, предназначен да живее вечно“.

Андреа Торниели

Началото на осмата годишнина от понтификата на папа Франциск съвпада с едни драматичен за цялото човечество момент, призовано да се справи с пандемията на COVID-19. Призивът, силен и за всички, да насочим погледа си към онова, което съществено налага тази годишнана да бъде отбелязана по различен от предишните години начин. В тези трудни дни, докато всеки един от нас е изправен драматично пред несигурността в живота, папа Франциск избра да ни придружава с молитата, с поверяването на Дева Мария и с ежедневното отслужване на Евхаристията в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, излъчвана извънредно на живо онлайн всяка сутрин и разпространена по целия свят.

В крайна сметка, имено тези литургии, ежедневни богослужения на папата „енорийски свещеник“, който проповядна на малки групи от вярващи, разкзавайки им онова, което е вдъхновило у него размишлението над Словото Божие за деня, са една от най-важните новости на неговия понтификат.  Едно придружаване, ден след ден, превърнало се в утешителна среща за много хора, които през тези седем години потърсиха и прочетоха синтеза на проповедта от религиозния дом „Санта Марта“, предложен от ватиканските медии. Сега това обикновено и конкретно придружаване от страна на папата, който отслужва литургията в параклиса на неговия дом, поднасяйки евхаристийната жертва за страдащите, болните, техните близки, лекарите, медицинските сестри и фелдшерите, доброволците, самотните възрастни, затворниците и властите, стана още по-очевидно и утешително.

На Пепеляна Сряда, когато все още кризата с коронавирус не бе доловена по-толкова очевиден начин, Свети Петровия приемник каза: „Започваме Великите пости, посипвайки главата си с пепел: „Помни, че си пепел и в пепел ще се превърнеш“. Пепелта на главата ни напомня за земята, напомня ни, че идваме от земята и в земята ще се завърнем. Това означава, че сме слаби, крехки, смъртни. През вековете и хилядолетията, през които преминаваме, преди необятността на галактиките и пространството, ние сме мънички. Ние сме прах във вселената. Но сме един обичан от Бог прах. На Господ събра с обич нашия прах в ръцете си и му вдъхна живот. По този начин ние сме безценен прах, предназначен да живее за винаги. Ние сме земята върху, която Бог изля небето си, прахта, която съдържа неговите мечти. Ние сме надеждата на Бог, неговото съкровище, неговата слава“. Папата завърши своята проповед с тези думи: „Нека се поверим, за да живеем като възлюбени чеда, като простени грешници, като изцелени блони, като придружени пътници. Нека позволим да бъдем обичани, за да обичаме. Нека се изправим, за да тръгнем към крайната дестинация, Пасхата. Така ще изпитаме радостта да открием, че Бог ни възкресява от нашата пепел“.

Именно, за да засвидетелства този поглед на надежда и този прегръдка към всички, папата, който ни води, придружавайки ни, на 10 март, в началото на литургията в религиозния дом „Санта Марта“, пожела да се моли по-специално за свещениците, та в този момент на намерят силата да придружават, утешават и да бъдат близо до страдащите. И предприемайки всички предпазни мерки, да намерят „смелостта да излезнат и да отидат при болните, носейки силата на Словото Божие и Евхаристията, и да придружават здравните работници и доброволците в изключителното служение, което извършват“.

12 Март 2020, 15:38