Кардинал Фарел: да бъдем "Домашна църква"

„Господ присъства в реалното и конкретно семейство, с всичките му страдания, борби, радости и ежедневните му цели“ (Amoris Laetitia 315).

В Църквата имаме скрито съкровище: семейството. Господ винаги е придружавал всяка криза на своя народ с необикновени послания и изглежда го прави и в лицето на тази пандемия, която ни принуждава всички нас насила да се оттеглим по домовете си. Службите са прекратени, много църкви са затворени и е рисковано да се достигне до тях. Чувстваме се сами, изолирани и именно в тази изолация Светият Дух ни предлага да преоткрием Тайнството на брака, по силата на което нашите домове, поради постоянното присъствие на Христос в осветените отношения на съпрузите, са малка домашна Църква.

У дома съпрузите гарантират присъствието на Исус двадесет и четири часа в денонощие. Истина, която папа Франциск подчертава в Amoris Laetitia n. 67: „Христос Господ“ идва да срещне съпрузите християни в тайнството на брака „и остава с тях“. Исус не си тръгва, а остава със съпрузите в дома им не само когато са заедно и се молят, но във всеки миг.

По силата на тази реалност нека да използваме това конкретно време като време в което всяко християнско семейство може да преоткрие своят същност: истинско проявление на тайнството, което е Църквата като тяло Христово. Съпрузите „изграждат Тялото на Христос и представляват домашната Църква“ (Amoris Laetitia 67). Всяко семейство е съществена част от това тяло, което е изградено от малки ежедневни жестове в които Исус постоянно присъства.

Това е време на подготовка, предложено ни от Господа, в очакване да победим това зло. Време, в което, оставайки по принуда в домовете си, ние сме призовани към непрекъснати милосърдни деяния. Постоянно и всеки ден Господ ни дава възможност да погледнем с нежност децата си, с любящо търпение съпругата или съпруга; да смекчим тона на гласа, дори когато около нас се възцари неочаквана безпорядък, за да възпитаме децата си в позитивното използване на това удължено време у дома, което изглежда сякаш никога няма да отмине; да ги възпитаме в диалог, изграден на вслушване в другия, на вътрешено спокойствие, на зачитане, дори когато другият е различен от това, което бихме искали да бъде. Това е време на израстване за всеки от нас, в което трябва да се научим да се приспособяваме към ритъма на дните, вече контролирани не от забързаната работа и управление на семейството, доминирано от „правенето“. Часове, поверени на способността ни да оставим място за другия в отеснелите стени на нашите домове. Колко е важно, в това ново измерение, в което сме захвърлени, съпругът и съпругата да знаят как да се гледат един друг в очите и да говорят помежду си, планирайки заедно часовете на деня, осъзнавайки, че между домашните стени е красивото присъствие на Исус, бликащо от връзката им: тъй като това е не само човешко време за подготовка, но и духовно. Това е време на прe-евангелизация, в дома и чрез дома, подобно на първите християнски общности, през което Господ ни призовава да се съберем като семейства, да се молим заедно около запалена свещ, за да си припомним, че има Някой, който ни държи заедно и, който, в тази ситуация на недоумение, ни обича. Време, което ще ни позволи, когато се върнем да празнуваме в Църквите, да бъдем по-осъзнати и по-силни поради присъствието на Исус в ежедневието ни.

Затова, нека се стремим да приемем призива, който Господ ни отправя в домовете ни: нека се съберем като семейство в неделя, за да отпразнуваме по-тържествено домашната литургия, която обикновено, чрез присъствието на Исус, се осъществява чрез жестове между съпрузите („жестовете на любов, живяни в историята на брачната двойка, се превръщат в„ непрекъсната приемственост на литургичния език”, а “съпружеският живот става, в известен смисъл, литургия “(Amoris Laetitia 215).

Не е трудно да го постигнем: всички в семейството можем да се съберем заедно в една стая, да кажем заедно възхваляващ псалм, да помолим един друг за прошка с дума или жест между съпрузи и между родители и деца, да прочетем неделното евангелие, да изкажем това, което Словото вдъхновява във всеки един, да измолим молитва за нуждите на семейството, на тези, които обичаме, на Църквата и на света. И накрая, да поверим семейството си и всяко семейство, на грижите на Богородица.

Всички семейства могат да го направят, защото Исус казва: “дето са двама или трима събрани в Мое име, там Съм Аз посред тях “ Мт 18,20. И защо да не се опитаме да създадем общности, с повече семейства молещи се в неделя, по Skype или други аудио или видеоконферентни системи, възползвайки се от предимствата на съвременните технологии?

Да си припомним, че съпрузите са знакът на пасхалната тайна, която се отслужва на всяка Евхаристия („Така съпрузите са постоянното напомняне в Църквата за случилото се на Кръста“, Amoris Laetitia, 72); те са пророчество, изявление, въплътено в ежедневието, съствено от малки жестове, които изразяват дара на себе си, както направи Исус. Нека се възползваме от това странно време да посрещнем и живеем Светия Дух в домовете си и да преоткрием богатството и дара на нашите домашни Църкви заедно с Исус, който живее с нас.

Превод Бистра Пищийска