Предколедни проповеди във Ватикана Предколедни проповеди във Ватикана  

Предколедни проповеди във Ватикана

Интервю с проповедника на Папския дом Раниеро Канталамеса, за традиционните предколедни проповеди, които провежда в предколедното време за папата и Римската курия в параклиса „Redemptoris Mater“ във Ватикана.

Светла Чалъкова - Ватикана

„Не може да се лети без криле“. Парафразирайки Данте Алигери, отец Раниеро Канталамеса, проповедник на Папския дом, в интервю пред ватиканския всекидневник „Осерваторе Романо“, пояснява темата, избрана за трите проповеди, от 6 декември, които ще поднесе в оставащите петъци от Предколедното време в параклиса „Redemptoris Mater“ във Ватикана пред папата и Римската курия. Тази година трите проповеди са посветени на Майката Божия и ще бъдат развити около основаната тема „Намериха Младенеца с Мария, неговата Майка“ (Мт. 2,11).

„От понтификата на свети Йоан Павел ІІ – изтъква отец Канталамеса – и по-точно след неговата Енциклика „Redemptoris Mater“, не съм посветил цикъл от проповеди на Дева Мария. Сметнах, че настъпи момента отново да поставя Мария в центъра на нашите моменти за размисъл в параклиса, който в миналото се наричаше „Матилде“, а сега като следствие на тази Енциклика се нарича „Redemptoris Mater“. Но има и други много по-дълбоки причини за избора на тази тема. Икуменическият климат, в който живеем и, който мотивира много от инициативите на Франциск ни позволява да направим от Майката Божия един фактор на единство, а не на разделение между християните от различните деноминации. В моите проповеди ще се опитам да откроя онова съществено ядро от култа към Мария, който обединява всички вярващи в Христос. Това ядро се състои в това да говорим за Мария, изхождайки от Писанията и от догмата от Ефеския събор от 431, който я обявява за Майка Божия. В тази титла са заключени всичкото величие на Мария и причините за култа към Нея. В Енцикликата “Redemptoris Mater”, свети Йоан Павел ІІ настоява особено върху титлата на Мария, като „първата вярваща“, онази, която „вървя във вярата и сега е наша Майка във вярата“. Един начин да се говори за Мария, за да не се чувстват некомфортно нашите братя протестанти“.

Литургията за Предколедното време

Отец Канталамеса припомня, че „литургията за Предколедното време ни подготвя за Рождеството на Христос чрез три фигури: Исайя, Йоан Кръстител и Мария; пророкът, който от далеч, оповести раждането на Емануил, предтеча, който Го посочи на света като Агнеца Божий и Майката, която го носи в утробата си. Мария е единствената, която не чества Адванта, а го изпита в своята плът. Като всяка бременна жена – а тя по един уникален начин в историята – знае, какво означава да си „в очакване“. Нейният поглед бе насочен повече вътре в нея, отколкото отвън, и по този начин е жива икона на съзерцателната Църква. В шумотевицата на необуздания консумизъм, който вече характеризира този период от годината, Мария припомня мълчаливо на света, че не съществува Рождество без Исус, че Рождеството, което секуларизираното западно общество се подготвя да чества е празник, без „рожденика“, и затова е един тъжен празник. Лицата на хората в деня на Рождество Христово са живото доказателство, че материалните неща не носят щастие на човека. С Исус, даровете, дори най-малките, прибавят радост към радостта; без Него сътворените неща са „напукани цистерни, които не съдържат вода“, както казва пророк Йеремия.

Ролята на Мария при раждането на Църква

Но Майката Божия има също важна роля при раждането на Църквата. „Събирайки непрекъсната традиция, особено жива в латинската Църква – казва отец Канталамеса - Мария е провъзгласена от Втория ватикански събор „фигура на Църквата“. Учението на църковните отци откроява, че онова, което се казва за Мария е общовалидно за Църквата и поотделно за душата. Други образи, чрез които се изразява тази съкровена връзка са Мария „първа клетка на Църквата“ или „Църквата в нейния зараждащ се статус“ и още „огладело на Църквата“.

Не може да се лети без крилу

Накрая отец Канталамеса се спира и на Предколедното време, което може да бъде наречено също „Богородично време“.

„В центъра на Адвента, както всяко време от литургичната година, стои Христос, като посредник между Бог и хората. Адвентът е христологично и триединно време, но също мариологично, защото тайната на Въплъщението, която е в центъра на това време, се реализира в Мария. Също в Словото Божие, което ни придружава в Предколедното и Рождественското време, тя е почти главното действащо лице. Мария, казваше свети Бернард, е „вратата през която Бог влезе в света и сега е вратата, чрез която ние можем да влезнем в Бог“. Който иска да получи някаква благодат и не прибягва към Нея – казва Данте Алигери – е един заблуден човек, който иска да лети без криле“.

06 Декември 2019, 10:51