Изложба на непоказани досега графични творби от ХХ век
Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана
Графики, подарени от творците на папа Павел VІ
Става дума за подбор на близо 150 творби от общо 4 хиляди, които съставляват графичната колекция на музеите, водеща началото си от тържественото откриване през 1973 г. на секцията за съвременно изкуство, пожелана от папа Павел VІ. Произведения като ксилографии, литографии, аквафорти, както и изпълнени със суха игла, подарени от художниците в знак на благодарност на папа Монтини, който силно желаеше да възвърне историческата връзка между изкуство и Църква.
Наследство далеч от прожекторите
От тогава това богато наследство във Ватикана се пази в специални шкафове, далече от светлината и при температурни и влажни условия, подходящи за правилното съхранение на хартията, под контрола на експерти-реставратори. Някои от тези ценни рисунки се излагат на ротационен принцип в „зала 17“ на Ватиканската колекция за съвременно изкуство и показват винаги нещо ново на онези посетители, които повторно посещават музеите. Изложбата в зала „Карл Велики“ предоставя уникална възможност за запознаване с ценни произведения на изкуството. Благодарение на Ватиканските музеи, по изключение успяхме да посетим „зад кулисите“ тази нова колекция – депата и Лабораторията за произведения върху хартия.
Шедьоври в шкафове
Удивлението от съдържанието на шкафовете бе огромно: наличието на произведения на творци от ХІХ и ХХ век: имена като Едуард Мунк, Пол Кле, Ото Дикс, Макс Ернст, Оскар Кокошка, Умберто Бочони, Джорджо Моранди, Марио Сирони, Феличе Казорати, Марк Шагал, Хуан Миро, Анри Матис. Произведения на графичното изкуство, създадени върху матрица или рисунки и подготвителни скици, свидетелства за щастливия творчески миг на творците.
Свещеното и реалното
Отговорничката на колекцията за съвременното изкуство във Ватиканските музеи г-жа Микол Форти пояснява, че „живописните творби са поставени в диалог с графичните шедьоври, подбрани, за да разкажат как художниците от ХХ век експериментират нов изобразителен език и форми“.
Сакрално и реално
„Да се говори за сакралност в изложените творби, означава позоваване не само на тайнствения и литургичния аспект, но и на онова привличане, което всеки човек изпитва спрямо трансцедентното“, пояснява още Форти, като добавя, че „в изложбата намират място не само произведения с явно религиозни теми, но всички разказват за човешкото търсене в посока на онова, което е добро, справедливо, честно, истинско. Показателен е също така фактът, че в периода между двете световни войни фигурата на Исус става привилегирован извор на вдъхновение“.
Деликатността на хартията
Кураторката на изложбата Франческа Боскети пояснява, че „причината, поради която графиката във всички музеи по света малко се вижда, трябва да се потърси в „деликатността на хартията, която се нуждае от специални грижи и внимание“.
Съхранение и реставрация
Особено деликатна е работата по съхраняването на рисунките, поверена на „Лабораторията по реставрация на творби върху хартия“, чийто отговорник е Киара Форначари да Пасано. „Ние се занимаваме главно с предварително съхранение, тоест подбираме материали, които са специално изпробвани за складирането и съхранението в депата, като картони, папки, шкафове. След това избираме за всяко произведение неговото условие за съхраняване, защото всеки един случай е различен. За всички творби върху хартия важи правилото да се държи сметка за определени параметри на температура, влага и осветление, но съвременният хартиен носител по своята натура е деликатен в сравнение с онзи от древността, занаятчийски и с по-твърда композиция“. Съвременният творец използва различни видове техники и носителят почти никога не е ръчно направен. В сферата на съхраняване на произведения върху хартия има все още много добри практики, които да се разпространят.
