Синод за Амазония: признаване на ролята на жената в Църквата
Светла Чалъкова – Ватикана
По-голямо пространство за жените в Църквата. Това бе основната тема на брифинга от 23 октомври за Синода на Епископите за Панамазонския регион, който се провежда във Ватикана, откроявайки голямата роля, която те изпълняват в лоното на църковната общност и факта, че „каноническото право отнасящо се за жените предвижда всичко, с изключение да изповядват и отслужват литургията“.
В този смисъл се изказа кард. Освалд Грасиас, архиепископ на Мумбай, който изтъкна, че „каноническото право и богословието могат да направят много повече за насърчаването на ролята на жените в Църквата“. Кардиналът помести мястото, което може да бъде дадено жените в сферата на „духовното проникновение“, желано от папа Франциск. „Ние епископите – каза той – не се възползваме от всички възможности, които имаме на разположение за насърчаването на този процес. Има много повече неща, които могат да се направят за жените и трябва да ги направим“.
От своя страна монс. Рикардо Ернесто Джентелес Гузман, председател на Епископската конференция на Боливия подчерта, че „жените в Църквата са мнозинство, но в местата, където се взимат важни решения са малцинство, почти невидими. Това трябва да се промени. Нашите структури – прибави той – са замислени по такъв начин, че само някои хора могат да решават, но няма нужда Светия Престол да дава насоки относно това. Манталитетът трябва да се промени на всички нива, също в отделните енории“.
Искането жените да „участват по-ефикасно също и при взимането на важни решения“ бе отправено от сестра Розелей Бертоладо от мрежата „Вик за живота“, ангажирана в борбата срещу трафика на хора. „Ние – каза тя – сме Църквата и изграждаме Църквата: фактът, че бяхме призовани на Синода не само да участваме, а да бъдем активна част в синодалния процес, е плод на факта, че държим да се превърнем в главни действащи лица“.
Сестра Бертоладо илюстрира работата на мрежата „Вик за живота“. „Ние – поясни тя – работим в Църквата за повишаването на информираността относно тази реалност“. В Бразилия „трафика на хора е едно много невидимо и малко известно престъпление, свързано със сексуалната експлоатация на момичетата и жените и по-специално с въпроса за домашната прислуга: малки момичета от коренните населения биват приютени в домовете с обещанието, че ще получат образование, но в действителност биват сексуално експлоатирани и се превръщат в жертви на най-робския детски труд. Нашата работа – каза още монахинята – се състои в информирането и обучението на хората, за да бъдем в състояние да разобличаваме реалността на която са жертви. Много жени нямат смелостта да го направят, защото става въпрос за престъпление, което им отнема достойнството. Така те попадат в един капан: когато осъзнаят своето експлоатиране, губят достойнството и не са в състояние да разобличат това престъпление. Успоредно на това, съществува наркотрафика“.
„Синодът – прибави тя – дава нова светлина на злоупотребите, на експлоатацията на жените и на трафика на хора“. Накрая богопосветената предложи да се активират във всички латиноамерикански страни „обществени политики за предоставянето на помощ на хората, жертви на трафика на човешки същества. Църквата – каза тя – трябва да продължава да изпълнява една превантивна роля, но също на политическо присъствие в местата, където можем да достигнем“.
