Cerca

Vatican News
Синод на епископите за Амазония 2019 Синод на епископите за Амазония 2019  (Vatican Media)

Синод за Амазония: Църквата да изповядва „екологичните грехове“

Систематичното нарушаване на правата на коренните народи на Амазония и деградацията на околната среда, която застрашава живота в целия регион, бяха в центъра на четвъртата конгрегация на Синода на епископите. В аулата присъстваха 182 синодални отци.

Димитър Ганчев - Ватикана

Четвъртата конгрегация, председателствана от папа Франциск, започна с молитва за бразилския кардинал Серафим Фернандес де Араужо, почетен архиепископ на Бело Оризонте, починал на 8 октомври. Кардинал де Араужо винаги се е отличавал със своята отдаденост в областта на възпитанието и социалните комуникации. През 1960 г. е избран за ректор на Католическия университет. Участвал е като делегат на Втория Ватикански събор (1962-1965). Издитнагт е в кардиналски сан от св. Йоан Павел II през 1998, а от 2004 е почетен архиепископ на Бело Оризонте.

Безразличието да отстъпи пред отговорността

От синодалната зала бе отправен силен апел Църквата да защитава с авторитетния си глас човешкия живот в нравствената и духовната сфера, като осъжда многобройните „структури на смъртта“, които го заплашват. Категорично отхвърляне на индивидуализма и безразличието, което ни кара да гледаме реалността като зрители пред екрана. Пълна подкрепа на екологичното обръщане, придружено от отговорността и съсредоточено към цялостната екология, която поставя в центъра на вниманието преди всичко човешкото достойнство, твърде често потъпквано.

Международната общност е изправена пред нарушения на правата на човека

Синодалните отци осъдиха ”недопустимата ситуация на деградацията на околната среда в Панамазонския регион, като призоваха към отговорност цялата международна общност, често безразлична към проливането на невинна кръв. Коренните жители, пазители на природните резервати, евангелизирани с Христовия кръст, трябва да бъдат считани за „съюзници в борбата срещу изменението на климата“. В няколко изказвания на делегати, бе отправен призив към Църквата да стане „съюзник на базисните социални движения, смирено да се вслуша в светогледа на Амазония, да разбере различния смисъл на местните култури и ритуални символи, по отношение на западната традиция“.

По-добро познаване на "екологичните грехове"

Подчертана бе нуждата от такова устойчиво развитие, което е „социално справедливо и инклузивно и съчетава научното и традиционно познание, тъй като бъдещето на Амазония, жива и не музейна реалност, е в нашите ръце“. Също така  и надеждата  за „екологично обръщане, което да ни накара да разберем тежестта на греха срещу околната среда като грях срещу Бога, срещу ближния и бъдещите поколения“. В тази перспектива, бе направено предложение  за задълбочаване и разпространяване на богословска литература, която включва заедно с традиционно известните грехове „екологичните грехове“.

Насърчаване на постоянното дяконство

В някои изказвания бе поставен акцент за формирането на амазонски мисионери, миряни и богопосветени. Изтъкната бе нуждата в апостолата да бъдат включени повече представители на коренните народи, като се започне с насърчаването на постоянното дяконство и се валоризира мирското служение, разбирано като „автентично проявление на Светия Дух“. Също така и призив за по-голямо участие на жените в живота на Църквата.

Свещеническото призвание

В много от изказванията на делегатите бе засегната темата за критериите за свещеническото служение. Отправен бе призив за молитва за звания и за молитви Амазония да се превърне в голямо духовно светилище от което да се издигне молитвата към „Господаря на жетвата“да изпрати нови работници на Евангелието. Посочен бе проблема за недостатъчния брой на свещеници, който не е само проблем за Амазония, а и за целия католически свят. Оттук и призивът за „сериозен изпит на съвестта относно това как се живее днес свещеническото призвание. Общо е убеждението, че липсата на святост е пречка за евангелското свидетелство: „църковните пастири невинаги носят уханието на Христос и в крайна сметка отдалечават овцете, които са призвани да водят“.

Уханието на светостта и младите хора

Беше изтъкнат и блестящият пример на мъчениците от Амазония, като този на двама Божии раби, убити в Мато Гросо: салезианския свещеник Рудолф Лункенбейн и мирянина Симао Кристино Коге Кудугоду. Тоест, екологично обръщане, което е предшествано от обръщане към светостта. Това има огромна привлекателна сила особено сред младите хора, за които е необходима „обновена, по-динамична и внимателна пастирска грижа“. За това могат да допринесат много медиите, които да отделят пространство и внимание на многобройните свидетелства на добри свещеници, а не само на скандали, които за съжаление заемат толкова много страници във вестниците и медийно пространство. Също така светлите примери на много млади католици, вместо да се говори за насилие, наркотици, проституция, безработица и екзистенциална празнота, които заплашват нови поколения.

Бе повдигнат и въпроса за имиграцията, която в Амазония има множество лица, но която винаги изисква координирани църковни действия, основани на приемане, защита и интеграция.

09 Октомври 2019, 11:54