Кард. Хюм: Синодът за Амазония, нова светлина за Църквата и света

В отговор на опасенията на онези, които смятат, че предстоящият Синод може да има отражение върху единството на Църквата, монс. Хюм посочва, че е необходимо да се мисли за "единство, което включва многообразието, според модела на Светата Троица" и даде красноречиво определение за многообразието като "богатство на единството". Като представител на страните от Панамазония, той подчерта, че те са "израз на латиноамериканското разнообразие, което трябва да бъде прието без колебание и с голяма откритост от страна на Църквата в Европа и на целия свят". В Синода за Амазония кардиналът вижда признаването на една особеност на Латиноамериканската църква, която може да „даде нова светлина на Европейската църква и на света, точно както Европейската църква ни давa древни и много важни прозрения”. Процесът на инкултуриране на местното християнство в европейската култура вече не е достатъчен: една култура не може да изчерпи богатствата на Евангелието.

Предизвикателства и надежди

На 25 февруари т.г. представители на Църковната панамазонска мрежа, REPAM, се срещнаха с папата и докладваха за свършената до момента работа. В подготвителната фаза "нашата мрежа наистина се опита да "изслушва", а не просто "да погледне, да отсъди и да действа"," отбеляза монс. Хюм, който също така подчерта, че за да се подготви Синод, не е достатъчно просто да има “организация и да се правят планове". Първите, които трябва да бъдат изслушани, са, разбира се, народите на Амазония. "Това усилие значително обогати нашия метод на виждане, отсъждане и действие", подчерта интервюираният.

Наставленията на папата

По време на срещата с REPAM папата посъветва да не се “разводнява” специфичната цел на Синода. Целта е Амазония: “Нови пътища за Църквата”, което означава нови пътища за Църквата в Амазония. Изкушението може да бъде желанието да говорим за всичко заедно, de omni re scibili et quibusdam aliis (за всяко познаваемо нещо и някои други неща), като така изгубим от поглед конкретната цел.

С поглед напред

"На Синода, не е достатъчно да се повтаря вече казаното, колкото и значимо, красиво и богословски важно да е то!" отговаря с яснота кард Хюм на въпроса за необходимостта да не повтаряме миналото, подчертана от папа Франциск. Епископът обяснява че: "Трябва да избягваме да се връщаме към старото, сякаш е по-важно от новото", и припомня значението на "доверието в Светия Дух, което ни кара да продължим", защото миналото трябва винаги да бъде част от "една традиция, която е насочена към бъдещето".

Миналото и колониалното наследство„Папата отхвърля всяка форма на неоколониализъм и настоява Църквата да не живее духа и практиката му в своята евангелизационна мисия”, посочи без колебание монс. Хюм, който, отговаряйки на въпрос за колониалното наследство, припомня, че "колониалното отношение e едно от най-силните обвинения на коренното население срещу някои протестантски петдесятни общности".

Бог и коренното население
Всеки вид инкултуриране на вярата и религиозния диалог трябва да започва от факта, че "Бог винаги е присъствал в историята също на местнитe коренни народи". Кардиналът обяснява, че въпреки че "Бог присъства в историята на всички", ние "християните вярваме, че Исус Христос е истинското спасение и окончателното откровение, което трябва да просветли всички народи". Това означава, че когато приемат посланието на Исус Христос, тези народи трябва да могат да изразят вярата си чрез своята „култура, идентичност, история и духовност“.

Съпротива срещу визията на Църквата
На въпроса за съпротивата, която генерира новата визия за местната Църква, кардиналът отговоря, че някои „се чувстват застрашени, защото вярват, че техните проекти и идеологии няма да бъдат зачетени. Особено онези проекти за колонизация на Амазония, към днешна дата, пропити от духа на господство и грабеж. Кардинал Хюм се сприра на концепцията за устойчивост, според която човешките действия "не бива да пречат на Земята да се възстанови и да остане плодородна и здрава". Според него, икономическите интереси и технократичната парадигма са причина за съществуващата съпротива.

Възможен ли е диалог
"Не бива да се поддаваме на наивната мисъл, че всеки е готов за диалог", предупреждава генералният докладчик на Синода. Затова трябва първо да се "възмутим и пророкуваме" и след това непременно "да преговаряме и, да действаме". Според кардинал Хюм, не може да имаме леко отношение, защото "ситуацията е неотложна и показва постоянно и упорито нарушаване на правата на човека и деградация на общия дом". Църквата непременно ще трябва да бъде пророческа, а да бъде пророческа означава да разобличава и диалогира, но "с малко повече нежност".
Мисионерският съвет за коренното население
В интервюто kардинал Хюм дава висока оценка за централната роля и работата, извършена от Мисионерския съвет за коренното население (МСКН). Този орган предлага незаменима и богата панорама от данни за несправедливостите, за нарушаването на правата на човека, за убийствата, за криминализирането на защитниците на правата. Тази детайлна картина на реалността смущава някои правителства и всеки, който има други интереси в района. "МСКН в Бразилия ни помогна много да бъдем коренна Църква, която защитава правата на коренното население" и не само на него, но и на всички народи, особено в мисионерските територии, отбеляза кардиналът, добавяйки: "Чувстваме се призвани да бъдем Църква, която защитава правата на човека, на коренното население, тези на рибериньос, на населениятa по поречието и други подобни“.

Към местна Църква за коренното население
Една следваща и необходима стъпка, според генералния докладчик на Синода e насърчаването на "местна Църква за коренното население". Вярата на местните общности, които приветстват Евангелието, трябва да може да се „въплъщава и инкултурира в тяхната традиционна реалност”. Трябва да „генерираме една Църква с местно лице“, потопена в контекста на тяхната „култура, идентичност, история и духовност“.

Какво служение е необходимо на местната Църква
Кардинал Хюм говори и по деликатната тема за свещеническото служение в Панамазонския регион. Според него, служителят трябва да се приспособи към нуждите на своята общност, тъй като "не общността е за служителя, а служителят за общността". Затова трябва да предвидим „различни служения“, не може се да защитава „своеобразна историческа фигура, към която служащите да трябва да се придържат“. Според председателя на REPAM: "местна Църква безсъмнение не се създава с указ".

Интегрална екология
В интервюто заема място и темата за интегралната екология. Според кард. Хюм това е "нова чудесна реалност, която папата поставя пред нас". Интегралната екология се сблъсква с технократичната парадигма, родена от модерността, в която се премина от класическата философска визия, разглеждаща като свой обект на размишление анализираното или мисловното, към съвременната философия, в която обект е самият размишляващ субект, субективност,която обаче поради ред интереси се превръща в субективизъм. Това воид до използването на все по-усъвършенстващата се технология "за експлоатиране на планетата [...], тaka сякаш ни е чужда". Парадигмата на коренното население обаче е доста различна, защото те "не трупат блага, а по-скоро социални отношения, с хората и с вселената”. Това е тяхното богатство.

Човекът е роден от земята
Нашата тясна връзка със Земята обяснява още повече нуждата от интегрална екология. Кардиналът припомня, че "ние сме деца на тази земя и ако нараним земята, ще нараним себе си". Той също така обобщи думите на папата, според които ни е поверено извънредното задължение да се грижим за творението, за общия ни дом.

Всичко е взаимосвързано
"Бог е установил окончателна връзка с тази земя в Исус Христос" допълва кард. Хюм. Исус е кулминационната точка, към която са отправени всички същества, посредством трансцендентно призвание: "Бог няма да унищожи творението си, а ще го преобрази във Великденски смисъл". И отново: "Цялото богословие и христология, както и сакраменталното богословие, трябва да бъдат препрочитани според тази голяма светлина, при която" всичко е взаимосвързано". „Вярвам, че концепцията за интегрална екология дава светлина на цялата работа, която трябва да извършим в Амазония, за да бъдем обединени по пътя на Синода”.

Папа Бенедикт, кардинал Берголио и Апаресида
Кардиналът припомня и значението на Петата Латиноамериканска епископска конференция в Апаресида - благодарение на която се роди REPAM- Църковната панамазонска мрежа - и голямотo откриване на Бенедикт XVI към свят, който не бе негов. Но тази конференция бе важна и за папа Франциск, тогава кардинал: „Папа Франциск заявяви, че именно там той е осъзнал предизвикателството за Амазония”.

Пастирски план за Панамазония
"След Апаресида и особено след обявяването на Синода за Амазония, трябва да мислим за конкретен пастирски план за цялата Панамазония", подчертава кардинал Хюм. Сщевременно пояснява, че всяка децентрализация е "малко болезнена", но "трябва да вървим заедно в тази посока". REPAM, който свързва девет страни, има тази цел: да бъде „мрежа, която не трябва да се разбира като допълнителна структура със свои собствени проекти, а като служба даваща израз на всички обекти, общности, мисионери, църковни агенти на територията, хора и инициативи за защита на Амазония”.

(bp/vatn)