Петер Шварц: историята на един кардиолог и синдромa, чиято загадка разкри
Марина Тамаро – Бистра Пищийска - Ватикана
През октомври 1970 г. Чезарина Бономи е 19-годишно момиче от провинция Бреша, работещо в Милано. Води спокоен живот; здрава e, макар че понякога получава припадъци, било поради горещина или умора ... Страстта и е, предаването Rischiatutto (Рискувай всичко) и една от мечтите ѝ е един ден да присъства на живо на изключително популярната викторина, водена от Майк Бонджорно. Един ден се открива голямата възможност. Благодарение на приятелка, Чезарина получава покана да гледа предаването на живо. Пристига развълнувана в студиото и от мястото си сред публиката започва с трепет да следи играта, която е гледала многократно по телевизията. В един момент Майк Бонджорно отправя въпрос към публиката и изненадващо се обръща към момичето. Емоцията се повишава, става прекомерна, непоносима за младата жена и сърцето ѝ спира. Чезарина умира внезапно, сред объркването на Майк и зрителите в студиото.
Среща, която променя живота
Младият лекар Петер Шварц, все още не знае, че смъртта на Чезарина е предопределена да промени живота му. В поредица от съвпадения именно той поема грижите за лечението на малката сестра на Чезарина, Агостина, която страда от същите симптоми, като починалата си сестра. Едва 8 годишна е приетa в Поликлиниката на Миланския университет, където Шварц учи и работи.
„Когато посетихме Агостина - разказва професор Шварц, който днес ръководи Центъра за изследване и лечение на сърдечни аритмии с генетичен произход в Италианския ауксологичен институт в столицата на Ломбардия - никой не можеше да разбере за какво става въпрос. В началото детето беше хоспитализирано в невропсихиатриятa, но след като внимателно проучих електрокардиограмите, разбрах че проблемът е от съвсем различно естество".
В търсене на мистериозния синдром
Така професорът започва проучване, което в началото изглежда сякаш не дава никакъв резултат. „Тези електрокардиографски аномалии - обяснява той - бяха загадка за мен и колегите ми. Един педиатър ме посъветва да потърся информация в международната медицинска литература и там открих първите описания на това заболяване, на което тогава дадох името синдром на удължения Qт-интервал" (QТ е интервалът между две вълни на електрокардиограма). При това генетично предавано заболяване, необичайно, но не рядко, когато сърцето получава важни импулси от мозъка, то получава и един вид електрическо късо съединение и спира. В началото бета-блокерите, които прецизно неутрализират ефекта от нервните заряди, успяват да защитят сърцето на Агостина. Но това не е достатъчно. Шварц продължава да изучава и експериментира и разбира, че единственият начин да помогне на детето - а по-късно и на Чезарина, друго момиченце от семейство Бономи, родено няколко години след смъртта на голямата си сестра от която за съжаление ще наследи не само името, но и заболяването - е чрез операция, която да "прекъсне" връзката между мозъка и сърцето, като се прережат левите симпатични сърдечни нерви.
Вярвам ти ...
„Когато професорът предложи тази операция на родителите ми, отбелязвайки, че я е пробвал само в лаборатория - разказва Чезарина Бономи, която днес е красива, щастливо омъжена жена и майка на 22 годишен син - баща ми го помислил за луд. Но ентусиазмът на д-р Шварц и емоционално трудната ситуация в която живееше семейството ми, все още разтърсено от внезапната смърт на първата ни сестра, ги накараха да се доверят и приемат”.
Така една сутринта през 1973 г. Агостина и майка ѝ се качват в автобус за Милано. Детето си мисли, че отиват на гости при младия лекар, който вече добре познава, вместо това обаче отиват в болницата. Д-р Петер говори с момиченцето, като я уверява да му се довери, обяснявайки и, че скоро ще заспи, но когато се събуди, ще има нов живот и ще може да тича и да играе като всички останали деца, без да се страхува че ще припадне или, че ще се почувства зле. Операцията е поверена в ръцете на опитен хирург, който работи с Шварц. „Майка ми - разказва Чезарина с вълнeние - отидe в една малка църква в близост до Поликлиниката, да се моли на Богородица от Лурд, към която имаше голяма набожност, обещавайки да се отвори към ново майчинство, ако сестра ми бъде спасена. В семейството ни вече бяхме осем деца ...”.
Към нов живот
Операцията е успешна. От този момент Агостина се радва на нов живот, допълнен, през следващата година, от идването на ново братче. Времето минава, Агостина расте, добре е и вече не припада. Всяка година посещава своя професор. Когато решава да се омъжи за свидетел кани лекаря, спасил живота ѝ и този на много деца, засегнати от синдрома на удължения Qт-интервал. „Когато бяхме пред олтара - разказва, развеселен и развълнуван професорът, спомняйки си първата си пациентка, за съжаление наскоро починала поради друга болест - продължавах да я питам дали е взела бета-блокери и се ужасявах, че Агостина може да получи сърдечен удар ако се развълнува твърде много по време на церемонията. Всичко мина много добре”.
След този първи случай за професор Шварц следват години на проучвания и задълбочени изследвания на тази патология. „Бях в Америка - продължава кардиологът, - дълги години работих там, като продължавах изследванията си, търсейки начини да предложа по-добро лечение на пациентите си с това заболяване. След това се върнах в Милано и започнах генетични изследвания, за да задълбоча още повече познанията за синдрома на удължения Qт-интервал. Тази първа интервенция за денервация беше последвана от много други и сега вече е стандартна терапия за случаи, при които не са достатъчни бета-блокерите. Сред пациентите му е и Чезарина, другата сестра на Агостина. „Когато ми се случи и на мен - казва тя, - знаех добре при кого ще отида. Спомням си посещенията след операцията, многото часове, в които трябваше да стоя с устройство, което ми бях сложили да записва една дълга електрокардиограма. За да ме разсеят, родителите ми ме водеха до катедралата на Милано, за да се наслаждаваме от близо на златната Мадона”.
От Милано до Южна Африка
Славата на проф. Шварц обикаля света и стига до Южна Африка, където кардиологът всяка година провежда изследвания, насочени към разбирането защо братя и сестри със същия генетичен дефект, понасят по различен начин болестта, като някои умират, а други оцеляват. „В Южна Африка от 20 години изучаваме 25 семейства с около 500 души, всички страдащи от синдрома на удълженя Qт-интервал и всички потомци на един-единствен предшественик, който през 1690 г се премества в Южна Африка. Тази изключителна популация от пациента ни позволи за първи път да идентифицираме генетични вариации, които увеличават или намаляват риска от смърт при пациентите и това ни позволи да разберем по-добре кои пациенти са с по-висок риск и да бъдем в състояние да им предложим най-доброто възможно лечение”.
Днес много децата идват, заедно със семействата си от цяла Европа в Италианския ауксологичен институт в Милано, (Научен институт за изследвания, хоспитализация и здравеопазване), за да бъдат прегледани от проф. Шварц. „Често срещам отчаяни бащи и майки - обяснява той, - които идват при нас, след като са водили детето си на много други места, похарчили са много пари, без да намерят решение и са изплашени до смърт от възможността внезапно да загубят децата си". Докато говори, професорът спира за миг, след което продължава да разказва: „Виждате ли, изключително важно е за един лекар да може да се постави на мястото на своите пациенти и близките им, които са изплашени и трябва да се доверят на някой, който да ги лекува и спаси. Ако стане това, нещата се променят. Освен всичко друго, сега това заболяване се лекува много добре - ако се знае какво да се прави“.
Историята на Ноеми
Подобен е случаят с Ноеми Йоване, която на 11 години започва често да губи съзнание. Преминава през поредица от хоспитализации в много болници, които я изплашват до смърт. Накрая я съветват да се свърже с професор Шварц. „През 2014 г. животът ми се промени - казва тя - професорът беше като баща за мен, той разбра страховете ми, назначи ми психолог, за да преодолея трудните моменти. Миналата година участвах в експериментален протокол за търсене на нови лекарства за това заболяване. В началото беше трудно, но близостта на професора и моите близки ми даде спокойствие и сили. Днес съм добре и мога да живея, гледайки към бъдещето. Това беше невъзможно за мен преди. "
Пътуване, което продължава
Много са международните признания и награди, получени от професор Шварц през дългата му кариера. Последната е от юни от Istitut de France в Париж. „Бях награден – разказва с вълнение професорът - на престижния Grand Prix Scientifique на френската фондация „Lefoulon – Delalande“. Наградата е едно от най-големите световни признания в областта на кардиологията и сърдечно-съдовите изследвания, предхождана само от Нобеловата награда по престиж. „За мен беше голяма чест - продължава той - и в момента на награждаването чувствах сякаш с мен бяха всички мои пациенти и сътрудници, участвали в това невероятно приключение, продължило почти 50 години в сърдечно-съдовите изследвания, и започнало с двете сестри Чезарина и Агостина, без които животът ми щеше да е напълно различен”.
