Евангелието може да спаси народите и земята на Амазония
Андрея Торниели-Димитър Ганчев-Ватикана
„Имаме нашето виждане за Вселената и нашия начин да гледаме на света около нас. Природата ни приближава до Бог и да видим неговото лице в нашата култура, в нашия живот. Ние, коренните жители, живеем в хармония с всички живи същества ... Не втвърдявайте сърцето си. Това е покана на Исус. Той ни приканва да живеем заедно. Вярваме в един Бог. Трябва да останем единни. Това е което искаме като коренни жители. Ние имаме своите ритуали, но този обред трябва да се базира на центъра, който е Исус Христос".
Едно от най-силните и най-ярки свидетелства на Синода за Амазония, беше предложено от Делио Ситиконаци Камайтери, член на народа на Ашанинка. За пореден път се потвърди, казаното от папа Франциск с неговото учение: Евангелието се вести, за да бъдем по-близо до бедните, отхвърлените и беззащитните, но не да се "занесе" нещо, а преди всичко да бъдат евангелизирани, т.е. да се срещнем с лицето на Бога, на Исус Христос, в лицата на тези наши братя.
Заключителният документ на Синода, плод на общото размишление на епископите от Амазония и от други части на света, събрани от Свети Петровия приемник, представя червената нишка на едно тройно обръщане: екологично, културно и синодално. Тройно обръщане за извършване на четвъртото, пастирското, с цел да се извести Евангелието на Исус Христос в тези земи с обновен мисионерски устрем. Всъщност, основата на тези четири преобразувания - подчертава заключителния документ- е „единственото обръщане към живото Евангелие, което е Исус Христос“.
Драмите в тази необятна и слабо населена територия, пресечена от реки и богата на биоразнообразие, наречена в документа „биологично сърце“ на планетата, са пример за драмите, които живеем в съвремието. Изменението на климата, обезлесяването, хищното разрушаване на ресурсите, изоставянето на коренното население, предизвикателствата свързани с нарастването на предградията на големите градове, вътрешната и външната миграция, насилието над най-слабите. Всичко това е едно предизвикателство за християните и призив към тяхната отговорност.
От заключителния документ ясно изпъква необходимостта от промяна, която никога не може да бъде плод на мисионерски маркетингови стратегии или само на нови църковни структури. Трябва да се върнем към първоизточника, към онзи „център“, засвидетелстван със страст от Делио. Амазония се нуждае преди всичко от оргомна благодат, от мъже и жени, които обичат Исус и го откриват в лицата, в драмите, в раните на забравени и експлоатирани народи.
Всички предложения бяха предадени на папата: създаването на църковни мрежи за амазонските общности; създаването на конкретни органи, които да събират епископите на региона; предложението за нови мирски служения за жени, които са истинските колони на много общности; молбата към религиозните конгрегации да изпратят мисионери в тези земи, необходимостта от по-добро усъвършенстване на традициите и езиците на коренните народи в литургията, предложението за възобновяване на постоянния дяконат и проучване на възможността за достигане на свещенически ръкоположения на постоянни женени дякони. Всичко това намира своя контекст и своя светлина в онова обръщане, което Франциск предложи от началото на понтификата си чрезапостолическото насърчение Evangelii gaudium.
Синодът, който завършва след като чу вика на амазонските народи, не беше „политическа“ среща, а църковно събитие, слушане на Светия Дух за намирането на нови пътища на евангелизация, със знанието, че всичко е свързано и че за християните интересът и загрижеността за защитата на бедните и отхвърлените, за защитата на творението, което Бог е поверил на грижата на хората, не е опция, а извира от сърцето на нашата вяра.
И накрая, този Синод отправя апел към единството на цялата Църква, да вървим заедно, водени от Светия Дух. Това е призивът на Делио, на коренните жители на Амазония: "Не втвърдявайте сърцето си ... Това е поканата на Исус. Той ни кани да живеем заедно ... да бъдем единни ... в центъра, който е Исус Христос".
