Ватикана: насърчаване на туризма, особено важен за младите хора

Насърчаване на работата, “която има за център достойнството на човека”, в различните сектори на туризма,  особено важен за младите хора. Това е призивът, отправен от Ватиканското ведомство за служба на цялостното човешко развитие с оглед на Световния ден на туризма, който ще бъде отбелязан на 27 септември.

Призивът е вдъхновен от темата: “Туризъм и трудова заетост: по-добро бъдеще за всички”. “Решението за разглеждане на темата за туризма от гледна точка на труда - гласи документа, подписан от кард. Питър Търксън - изглежда особено подходящ с оглед на дълбоко вкоренените и нарастващи критики, които характеризират работното измерение на много хора, на всички географски ширини. Желаните цели за мир, сигурност, насърчаване и социално включване не могат да бъдат постигнати, ако пренебрегнем съвместния ангажимент да осигурим на всеки един достоен, справедлив, свободен труд, изграден около човека и неговите основни нужди за цялстно човешко развитие”.

„Там, където няма работа, не може да има напредък, не може да има просперитет и със сигурност не може да има по-добро бъдеще. Работата, която е не само заетост, но начинът, по който човек се реализира в обществото и в света, е съществена част от определянето на цялостното развитие както на човека, така и на общността, в която живее”.

Според данни, публикувани от Световната туристическа организация (UNWTO) от 11 работни места в света, най-малко 1 се заема - пряко или непряко - от туризма. Растежът на феномена, който включва милиони хора, е постоянен, говори се за „експанзионен цикъл, с огромни последици за социалното, икономическото и културното ниво, който надмина най-оптимистичните очаквания“. През 1950 г. чуждестранните туристи са били малко над 25 милиона, докато през следващото десетилетие се смята, че те могат да достигнат цифрата от 2 милиарда пътници по целия свят.

Накрая, документът припомня, че в своето послание за XXIV Световния ден на туризма, Йоан Павел II призовава разглеждането на този сектор “като конкретен израз на социалния живот, с икономически, финансови, културни последици и с решаващи последици за хората и нациите. Неговата пряка връзка с цялостното развитие на човека трябва да се насочи и в служба на другите човешки дейности, към изграждането на цивилизацията в най-автентичния и пълен смисъл, към изграждането на „цивилизацията на любовта“ (срв. Sollicitudo rei socialis, n. 33)”.

 (ant/vatn)