Кардинал Паролин: Папата в Африка, носител на надежда
Масимилиано Меникети – Димитър Ганчев- Ватикана
„Мирът, след това със сигурност грижата за Творението, в съответствие с Laudato si , и културата на срещата; всичко това в измерение на надеждата – посочва кардинал Паролин главните теми на папската визита. С тях папата иска да посочи и да насърчи всички онези знаци за надежда и усилията, които се полагат за разрешаване на многобрайните конфликти, за устойчиво развитие, за зачитане и грижа за Творението. Използвайки израза на папа св. Павел VI, можем да кажем, че Африка е като лаборатория за интегрално развитие. Бих искал да подчертая това измерение на надеждата и поглед към бъдещето, като се започне от многото положителни знаци, съществуващи в континента.
В Мозамбик, след десетилетия вътрешни конфликти, въпреки края на гражданската война, беше подписано мирно споразумение между правителството и бившите бунтовници Ренамо, днес основната опозиционна партия. Това посещение може ли да даде силата на ново бъдеще?
Надяваме се, в най-скоро време да се отвори нова страница в историята на Мозамбик, много сложна и много тревожна. Нека припомним войната за независимост, а след това гражданската война, която веднага избухна между двете основни сили, Фрелимо и Ренамо, фаза, завършила през 1992 г. с Римските споразумения, но след това нестабилността и конфликтите продължиха. Наскоро, благодарение на добрата воля на страните, беше постигнато ново мирно споразумение. Очевидно във всичко това Църквата много изстрада. Сега има напредък, развитие, признаване на ролята на Църквата, на религиозната свобода и това желание за мир, което се проявява, дори съвсем наскоро. Вярвам, че папата отива, за да подчертае важността на диалога като цяло, но преди всичко във връзка с обстановката в страната. Диалог, отказ завинаги от логиката на оръжията, логиката на насилието като метод за разрешаване на конфликти и различията, които съществуват, и се поеме пътя към взаимно слушане, сътрудничество и коопериране за цялостно развитие на населението. Промяна на мисленето - това е важно, както в Мозамбик, така и в много други части на света, където виждаме конфликти. Това иска Папата от нас: ново мислене и нов подход към тези ситуации.
В Мадагаскар, папата ще намери една бедна църква за бедните. Католиците са около една трета от населението. Страната е силно белязана от обезлесяването и сушата и политически кризи. Какво означава посещението на папата в този контекст?
Спомням си Мадагаскар с толкова много обич, тъй като имах възможността да го посетя преди няколко години и осъзнах тогава си дадох сметка за една страна изпълнена с кипеж, млада държава, която е изправена пред много предизвикателства. Първото е именно на младостта, защото това е страна, която трябва да предложи възможности за растеж и за бъдеще на много млади хора. Другото е бедността: необходимо е да се преодолее голямата пропаст между малкото богати групи и голямото мнозинство от населението, което е в ситуация на нужда. Вярвам, че посещението на папата ще даде тласък на усилието да се намерят средства, които да предложат на всички, но най-вече на младите хора, тази възможност за развитие и бъдеще. Също и Църквата е бедна, но заедно с това се стреми да има значително присъствие, особено чрез своите хуманитарни и образователни институции: да бъде знак на надежда за това население.
На 9 септември папата ще бъде в Република Мавриций, исторически кръстопът на народите. Половината от населението изповядва индуистката вяра, следват католиците, а по-малко от една пета са мюсюлмани. Каква е същността на папското посещение?
Културата на среща, както припомних преди това, която естествено се отнася за всички страни и нации, които папата ще посети. Среща в Мозамбик между враждуващи политически сили, а тук среща за състава на острова: мултиетнически, мултирелигиозен и мултикултурен. Този аспект на срещата между различията– който папата със сигурност ще подчертае – за преодоляване на всички форми на дискриминация. Например, откритост към мигранти, които често идват отвън, за да търсят по-добро качество на живот. Също така диалога между различните религии, който трябва да премине в сътрудничество за посрещане и решаване на проблемите на обществото и света като цяло.
Със сигурност, това ще бъдат шест интензивни дни. Накрая, ритуалния въпрос: какво е вашето лично пожелание за това пътуване?
Щастлив съм от това пътуване, щастлив съм, че придружавам Светия отец до Африка. Африка беше първото ми преживяване, въпреки че бе в Западна Африка, а не Източна Африка, но част от сърцето ми остана привързано към този континент, така че отново отивам с голямо желание. Бих посочил две неща, които са основни линии за всеки подход към Африка. Първият е, че африканците трябва да осъзнаят своята отговорност в търсенето на решение на африканските проблеми в рамките на своите общества и своите държави. Тоест, ново съзнание, че съдбата на Африка и нейното бъдеще е в ръцете на африканците: да поемат отговорност в борбата срещу всички онези явления, които възпрепятстват развитието и мира. Другото пожелание е за по-голямо внимание от страна на международната общност. Африка се нуждае от приятели, а не от заинтересовани хора, които гледат на нея със заинтересовани очи, а хора, които наистина се опитват да помогнат на този континент да развие всичките си ресурси и сили, за да продължи напред. Третото пожелание е да се помогне на тази Църква да расте, за да бъде все повече в служба на Евангелието и на обществото. С особенарадост очаквам срещата с католиците, за да изживеем голямото общение, което характеризира общностите в Африка“.
