Cerca

Vatican News
Кардинал Роже Ечегарай Кардинал Роже Ечегарай 

Почина кард. Ечегарай: човек на диалога и на мира

Френският кардинал бе на 96 години. Той бе сред най-тесните сътрудници на Йоан Павел ІІ, ангажиран винаги в мисиите за мир по света, насърчител на икуменическия диалог. Организира историческата междурелигиозна среща в Асизи през 1986. За него папа Франциск поднесе литургията, която отслужи в апостолическата нунциатура в Мапуто.

Светла Чалъкова – Ватикана

На 4 септември в баския град Камбо ле Бен, Франция, почина кард. Роже Ечегарай, почетен председател на Папския съвет „Справедливост и мир“ и на Папския съвет Cor Unum: само след броени дни той щеше да навърши 97 години. Погребението ще бъде на 9 септември в Катедралата на Байон.

Скръбта на папата

„Папа Франциск научи с болка тази сутрин новината за кончината на кард. Ечегарай“, посочи в нота директора на ватиканския пресцентър Матео Бруни. „По време на литургията, отслужена в апостолическата нунциатура в Мапуто, Мозамбик – посочи още Бруни – папата припомни в молитвите френския кардинал, човек на диалога и мира, и заедно с него също кард. Пимиенто, който почина на 3 септември“.

Кой бе кард. Ечегарай?

Роден е в сърцето на страната на Баските, в Еспелет, диоцез на Байон, на 25 септември 1922. След като постъпва в семинарията, заминава в Рим, където учи в Папския григориански университет, завършвайки магистърска степен по Богословие и докторат по Каноническо право.

Ръкоположен е за свещеник през 1947 и е изпратен да изпълнява своята мисия в диоцеза на Байон.

През 1961 започва да работи към Френската епископска конференция, на която е генерален секретар от 1966 до 1970.

През 1969 папа Павел VІ го назначава за титулярен епископ на Жемеле в Нумидия и помощен епископ на Архидиозеца на Париж.

На 22 декември 1970 е назначен за архиепископ на Марсилия. През 1975 е избран за председател на Френската епископска конференция.

През 1979 Йоан Павел ІІ го въздига в кардиналски сан.

На 8 април 1984 папа Войтила го избира за председател на Папския съвет „Справедливост и Мир“ и за председател на Папския съвет Cor Unum, като на този пост остава до 1995.

През 1994 е назначен за председател на Централния комитет за Големия юбилей на 2000 година.

През 1998 се оттегля от длъжността председател на Папския съвет „Справедливост и мир“ поради постигната пределна пенсионна възраст. Същата година е назначен за Кардинал епископ на приградската църква в Порто-Санта Руфина.

Често е изпращан от Йоан Павел ІІ като „посланик“ в деликатни дипломатически мисии: през 2003 работи от името на папата за избягването на избухването на Втората война на Персийския залив.

На 30 април 2005 Бенедикт ХVІ одобрява избирането му за заместник-декан на Кардиналската колегия. Папа Франциск приема неговото оттегляне от този пост през юни 2017.

На литургията за Бъдни Вечер през 2010 претърпява фрактура на бедрената кост, след падане причинено от агресия срещу Бенедикт ХVІ по време на началната процесия за литургията.

Преди това – през януари 2007 – напуска Ватикана, за да се завърне в родния си диоцез на Байон.

Със смъртта на кард. Ечегарай, кардиналската колегия е съставена от 213 кардинали, от които 118 избиратели и 95 без право на глас.

05 Септември 2019, 09:54