Реставриран е гобленът с Тайната вечеря на Леонардо

Еудженио Мурали – Маня Кавалджиева - Ватикана

Гобленът е голям колкото двустаен апартамент, неговата основа и вътък са от коприна, със златни и сребърни нишки. Излагането му векове наред, особено през пасхалния период, бяха влошили значително неговото състояние, но за щастие умелите ръце на ватиканските реставраторки успяха да го спасят. Прекрасният гоблен, възпроизвеждащ Тайната вечеря на Леонардо, след реставрацията отново е изложен в картинната галерия на Ватиканските музеи, от където ще отпътува за участие двете гореспоменати изложби.

По следите на Леонардо

С голям успех премина проведената във Ватиканските музеи среща на тема „По следите на Леонардо във Франция. Загадката на гоблена Тайната вечеря“, в която взеха участие директорката на музеите Барбара Ята, учените Пиетро Марани и Алесандра Родолфо, реставраторката Киара Паван и Франсоа Сен Бри, собственик на замъка Кло Люсе, където от 6 юни произведението участва в изложбата „La Cène de Léonard de Vinci pour François Ier, un chef-d'oeuvre en or et soie“ („Тайната вечеря на Леонардо да Винчи за крал Франсоа I, шедьовър от злато и коприна“), по случай 500 години от смъртта на автора, починал именно в този замък в Амброаз, станал последната обител на великия учен и ненадминат гений Леонардо да Винчи.

Историята на гоблена

Гобленът пристига във Ватикана още през 1533 г., когато френският крал Франсоа I го подарява на папа Климент VII, по случай сватбата на сина на краля, Анри II, с Катерина Медичи.

От кога датира

От герба, който е изтъкан в гоблена и преди реставрацията се смяташе, че е добавен, се разбира, че самият гоблен е изработен след 1515 г. Други детайли преместват датата към края на 1516 г., когато – както ни припомня един от най-големите експерти по творчеството на Леонардо, Пиетро Марини – тосканският гений вече е в Амброаз. Не се знае кой е авторът на гоблена, нито къде е изработен, но редица подробности позволяват да се изключи, че е свързан със средата на Леонардо.

Реставрацията

Прекрасното произведение бе твърде износено. Реставраторката Киара Паван, която ръководи реставрацията, извършена в лабораторията на Ватиканските музеи, поясни, че е бил съставен нов протокол за намеса върху гоблена. Работата е била затруднена и заради предишните реставрационни намеси, оставили следа върху задната подложка. От анализ на нишките се бе установила деполимеризацията на творбата. Проучен бе вид реставрация, използван за тъканите. Механично почистване на сухо, като се бе наложило контролирано овлажняване, за рехидратация на нишките. Затова върху почти 45 кв.м. гоблен е преминала почистващата гъба и след това е извършено заздравяване с помощта на игла.

Използваната техника

Цялата лаборатория, състояща се от седем души, е участвала в трудната реставрация. Следвайки техника, наречена „сандвич“, би използван лена от старите реставрации като подложка за шиене, а на различни места, оформяйки го, бе  поставен найлонов тюл предварително оцветен, за допълнително предпазване на гоблена. Реставрационната работа бе посветена на реставраторката Наталия Маовас, трагично загинала през 2014 г.