Постсинодалното апостолическо насърчение „Christus vivit“
1.Какво казва Словото Божие за младежите
Текстът започва с прочит на това какво казва Словото Божие за младежите, как Бог гледа на тях. За пример са дадени епизоди от Стария и Новия завет, които доказват тяхната стойност в епохи, в които те нямат почти никаква стойност. „На Исус – изтъква папата – не се харесваше факта, че възрастните гледаха с пренебрежение по-младите или са ги държали, за да им слугуват. Напротив, Исус призовава като казва: „Който сред вас е по-голям, нека да стане като най-младия“. Същевременно Свещеното Писание препоръчва да се почитат възрастните. Да си млад обаче не е само въпрос на възраст. Исус наистина се среща с богатия младеж, но „неговия дух не бе толкова млад – пише папата – защото се бе вкопчил в богатствата и удобствата“. В Евангелието има както „готови и внимателни“ младежи, така и „разсеяни и сънливи“. На младежите, които са загубили енергията си, Господ отправя призива: „Младежо, на теб казвам, стани!“.
2. Исус Христос винаги е млад
Синодът потвърди, че младостта е стимулиращ период в живота на самият Исус. Но как говори Евангелието за това? Ние не трябва да мислим, пише Франциск, че „Исус е бил самотен юноша (...). Неговата връзка с хората е била на младеж, който споделя живота на добре интегрирано семейство в селището, "никой не го е смятал за странен или отделен от другите". Пастирската грижа за младежите трябва да вземе предвид тези аспекти в младежкия период на Исус, „за да не създава проекти, които да изолират младите хора от семейството и света, или които ги превръщат в избрано малцинство, предпазено от контакти“. Вместо това са необходими "проекти, които ги укрепват, придружават и проектират към срещата с другите, към служението и мисията".
Църквата е млада, когато е самата себе си
Тогава Франсис говори и за младостта на Църквата: „Нека поискаме от Господа да освободи Църквата от онези, които искат да я застарят, да я фиксират в миналото, да я възпрат и я направят неподвижна. Ние молим Господ да я освободи от едно друго изкушение: да повярва, че е млада, като се поддава на всичко, което светът й предлага", маскирайки се като другите". Не, Църквата е млада, когато е самата себе си. И ако за много деца религията и Църквата са празни думи, папата отбелязва, че "те са чувствителни към фигурата на Исус, когато е представена по атрактивен начин". Ето защо, „Църквата трябва да бъде готова да промени някои конкретни неща“.
Различните чувства у младежите пред Църквата
В папското насърчение се признава, че има младежи, за които Църквата е „досадна, дори дразнеща“, по напълно разбираеми причини, като „сексуалните и икономически скандали; неподготвените свещенослужители (…), пасивната роля, която се отдава на младежите в лоното на християнската общност; трудността на Църквата да обясни своите доктринални и етически позиции пред обществото“, пише папата.
Други младежи – продължава текстът – „желаят една Църква, която да изслушва повече, която съди постоянно света. Не искат да виждат една мълчалива и срамежлива Църква, нито Църква винаги във война“. Папа Франциск пояснява, подчертавайки, че „една твърде страхлива Църква може да бъде, например, постоянно критикуваща към всички онези теми за закрилата на правата на жените, разгледани от Синода, докато една „жива Църква може да реагира, отдавайки внимание на легитимните искания, макар и да не е съгласна със всичко онова, което предлагат някои феминистки групи“. Франциск представя Дева Мария, девойката от Назарет, и нейното „да“ като пример за онзи, „ който иска да се обвърже и рискува, чувствайки се обгърнат от едно обещание“. На младежите папата Франциск казва, че в „Църквата има много свети и смели млади хора, дали живота си за Христос“.
3. Вие сте настоящето на Бог
Франциск подчертава, че младите хора са не само бъдещето на света, а и неговото настояще. Затова те трябва да бъдат чути, въздържайки се от изкушението да им се предоставят „готови отговори и готови рецепти“. Трябва да се търси положителното у тях и се начертаят пътища, там където другите виждат само стени". Различни са младежките аспекти, които трябва да бъдат взети под внимание. Папата припомня младите хора, които живеят във военни условия, експлоатирани от престъпления, трафик на хора, робство и сексуална експлоатация. Също и ония, които са "идеологизирани, експлоатирани и използвани като изкупителни жертви". Многобройни са и младите хора, които са маргинализирани по религиозни, етнически или икономически причини. Франциск посочва и момичетата, които забременяват, бичът на абортите, разпространението на ХИВ и различните форми на зависимост, положението на децата на улицата и заключава: „Ние сме Църква, която не може да не плаче пред тези драми на нейните млади чеда”.
Идеологическата колонизация на въпроса за сексуалността
Франсис говори за феномена на идеологическата колонизация, която в много бедни страни налага, в замяна на икономическа помощ, западни предложения за живот, които особено вредят на младите хора. По отношение на сексуалността папата казва, че "в един свят, който изключително изтъква сексуалността, е трудно да се поддържа правилно отношение към собственото тяло и емоционални връзки". Също така, че по тази причина сексуалният морал често е причината за "неразбирането и отдалечаването от Църквата", възприемана като "място за осъждане ".
Внимание към дигиталния свят и младежите мигранти
В Насърчението не липсват и думи за дигиталната среда, от която не може да бъде пренебрегната, ако „искаме да достигнем и обвържем младежите“. Но тя – предупреждава папата – „е също територия на самота, манипулация, експлоатация и насилие, където намират пространство кибербулизма, разпространението на педопорнографията, използването на хората за сексуални цели или чрез хазартните игри, разпространението на фалшиви новини, които подклаждат омразата.
Това е феномен, „който засяга също Църквата и нейните пастири“. „Как можем да забравим – продължава папата – многобройните младежи пряко обвързани в миграцията?“. В някой страни – пише – миграционния феномен алармира и поражда страхове, често подклаждани и използвани за политически цели. По този начин се разпространява ксенофобския манталитет“, предупреждава папата, който призовава младежите да се отговарят на онзи, който иска да си настрои лошо срещу техните връстници.
Темата за злоупотребите: възможност за обновление за Църквата
Папата разглежда и темата за злоупотребите над малолетни и потвърждава ангажимента на Синода за прилагането на строги мерки за превенция, изказвайки благодарност към „онези, които имаха смелостта да разобличат понесеното зло“. За Църквата, с помощта на младежите, този мрачен момент „може да бъде наистина възможност за една епохална реформа, за да се отворим отново за една нова Петдесятница“, пише папата. Светият отец припомня на младежите, че „съществува изход за всички болезнени ситуации и, че има много младежи, които, особен в лоното на живота в общността, успяха да не се подадат на капаните и да останат свободни, живеейки своята младост, като „време на всеотдайно даряване, на искрено себеотдаване“.
4. Голямата вест за всички млади хора
В четвъртата глава папа Франциск се обръща към младите хора, независимо от обстоятелствата, най-важното послание, подразделено на три големи истини: Първата: "Бог те обича"; втората: "Христос те спасява", защото любовта му "е по-голяма от всичките ни противоречия и от всичките ни слабости". Третата истина: "Той живее!" И ако "живее, тогава Той наистина може да присъства в твоя живот, във всеки момент, и да го изпълни със светлина". Папата пише в писмото: „Ако успееш да оцениш красотата на това послание със сърцето си и се оставиш на срещата с Господ; ако позволиш да бъдеш обичан и спасен от Него; ако станеш негов приятел и започнеш да разговаряш с живия Христос за конкретни неща от твоя живот, това ще бъде (...) фундаменталният опит, който ще поддържа твоя християнски живот. Това е и опитът, който можеш да предадеш на други млади хора “.
5. Пътищата на младежите
Въпросът, с който започва пета глава от папското насърчение е „Как се живее младостта, когато позволяваме на голямата Евангелска вест да ни озари и преобрази?“. За Франциск това е един важен въпрос, защото да си млад „е дар, който можем да пропилеем ненужно или можем да го получим с благодарност и да го живеем в пълнота“. Младостта – продължава – „не може да остане време в застой, защото е възрастта на решенията“. Франциск приканва младежите да се подават на безпокойството, защото „най-хубавите мечти се завоюват с надеждата, търпението и ангажимента, отказвайки се от бързината“, но ги призовава „да не се ограничават да гледат живота от балкона, да не прекарват живота си пред екрана, и казва: „Издигнете гласът си! Премахнете страховете, които ви парализират… живейте! Не лишавайте вашата младост от приятелството с Исус, който дава пълнота на вашата младежка същност, карайки ви да се чувствате придружени като учениците от Емаус“.
Останете свързани с Исус и се отворете за другите
За да растат и укрепват папа Франциск съветва младите хора да поддържат винаги „връзката с Исус“ и предлага „маршрути на братство“, за да живеят вярата. Папата се спира и на така наречените „ангажирани младежи“, които рискуват да се „затворят в малки групи“. Приканва младите да живеят социалният ангажимент в контакт с бедните и да бъдат главни действащи лица на промяната към една по-справедлива и братска цивилизация. Накрая ги призовава да „бъдат смели мисионери“, свидетелствайки навсякъде Евангелието със своя живот, вървейки също срещу течението.
6. Младежи с корени
„Виждал съм млади, красиви дървета, които издигаха клоните си към небето, гледайки все по-високо и по-високо, и които изглеждаха като песен на надеждата. След бурята, обаче, ги намирах паднали, без живот. Защото имаха малко корени ...". По този образен начин, Франциск изразява убеждението си, че бъдещето без корени не е възможно и че прекъсването на връзката между поколенията не е полезно за света. Франциск говори за съществуването на манипулатори, които искат младежи без корени, за да вярват само на техните обещания. Ето защо отношенията с възрастните хора са фундаментални. Папата веднага уточнява, че това "не означава, че трябва да се съгласяваш с всичко, което казват". Но трябва да се върви заедно с тях”..
7. Пастирската грижа за младежите
Папата изхожда от констатацията, че пастирската грижа за младежите понесе натиска на социалните и културни промени и „младежите, в обичайните структури, често не намират отговори на техните опасения“. Необходимо е – изтъква папата – „те самите да бъдат главни действащи лица в пастирската грижа за младежите, придружени и водени, но свободни да намерят все по-нови пътища чрез креативността и смелостта“. Пастирската грижа за младежите се нуждае от еластичност, за да спомогне срещата с Бог. Тя трябва да премине две големи линии на действие: търсенето, т.е. призива на нови младежи към Господ, и израстване. На първо място според папа Франциск трябва да бъде предпочитан „езика на близостта, езика на безкористната любов, която докосва сърцето“, предвиждайки моменти, които помагат за „задълбочаването на личния опит от любовта на Бог и живия Исус Христос. Младежите трябва да бъдат подпомогнати в изграждането на общността, да служат на другите, да бъдат близо до бедните“. Що се отнася до израстването папата съветва да не се превишава количеството от доктринални съдържания, а да се „подбуди и вкорени големия опит, който поддържа християнския живот“. Ето защо папата насърчава Църковните институции да се превърнат в подходящи и приветливи среди и цитира опита от някои енорийски и младежки молитвени центрове.
Да съпровождаме младите хора, зачитайки тяхната свобода
Решаващ аспект е пастирската грижа на католическите образователни институции. Папата предупреждава: училищата не трябва да се превръщат в „бункер“, който предпазва от външни грешки. Целта трябва да бъде по-скоро формирането на силни, интегрирани хора, умеещи да дават. Сред сферите на пастирската грижа за младежите папата посочва изкуството, спорта и ангажимента за опазване на творението. Необходима е "народна пастирска дейност", без много правила и схеми, защото с абстрактни идеи, отдалеченост от света и предпазването от всяко петно, ние свеждаме Евангелието до безвкусно, неразбираемо, далечно предложение, отделено от младежкия свят". Затова е необходимо, посочва папа Франциск, да се придружава младите хора, зачитайки свободата им. Именно младите хора сами описват какво биха искали да намерят в тези, които ги придружават: истински християнски и социален живот, способността да не се съди, а да се слуша, доброта и самосъзнание за собствените граници..
8. Званието
Папа Франциск подчертава, че „Господи има прекрасен промисъл за всеки един и, за да се реализира е необходимо да се развие всичко онова, което сме“. Според папата две са основните сфери за всеки човек: сформирането на семейството и работата. Франциск пише, че „младите чувстват силно призива на любовта и мечтаят да срещнат правилния човек, с когото да сформират семейство. Сексуалността е дар и има две цели: взаимната любов и създаването на поколение. Въпреки всички трудности, папата уверява младежите, че „си струва да се заложи на семейството. Да се вярва, че нищо не е окончателно, е лъжа. Призовавам ви да бъде революционери, да вървите срещу течението. Аз вярвам във вас, затова ви насърчавам да изберете брака“.
Не се отказвайте от мечите и не пренебрегвайте посвещаването на Бог
Що се отнася до работата, папата разобличава маргинализацията, която изпитват младежите и призовава политиката да се ангажира срещу младежката безработица. На младежите папата казва: „Истина е, че не може да се живее без работа и, че понякога трябва да приемеш онова, което ти се предлага, но никога не се отказвай от твоите мечти, не погребвай окончателно званието“. Франциск завършва тази глава, говорейки за възможността да се посветиш на Бог в свещенството или богопосветения живот. „Защо да го изключваш? Бъди уверен, че ако разпознаеш повика на Бог и го следваш, това ще бъде нещото, което ще даде пълнота на твоя живот“.
9.Разпознаване
Откриването на собственото призвание "е задача, която изисква пространства на усамотение и мълчание" и лично решение, подчертава папата. Затова е необходимо задълбочено размишление за „разпознаване“, което надхвърля разума. Според Франциск, помагащите на младите хора трябва да притежават три качества: внимание и слушане на човека; способността да се различава благодатта от изкушението, истината от измамата и накрая да се разбере "какво иска другия“. Франциск препоръчва: "трябва да предизвикваме и придружаваме процеси, а не да налагаме схеми и пътища".
Апостолическото насърчение завършва с едно желание на папата: „Скъпи млади хора, ще бъда щастлив да видя как бягате по-бързо от бавните и уплашените. (...) Църквата се нуждае от вашия устрем, от вашата интуиция, от вашата вяра ... И когато стигнете там, където още не сме стигнали, имайте търпението да ни изчакате".
