Отец Бернардо Джани: Бог още живее в града
Светла Чалъкова – Ватикана
На 10 март за папа Франциск и неговите сътрудници от Римската курия започнаха великопостните духовни упражнения в дома за духовни упражнения „Божествения Учител“ в Арича,, които ще продължат до 15 март. На неделната молитва „Ангел Господен“ папата призова вярващите да го придружават с молитвата през тези пет дни на молитва и размисъл, които всяка сутрин започват с литургия и завършват с вечерна молитва и Евхаристийно обожаване. Темата на духовните упражнения, избрана от проповедника отец Бернардо Джани, е „Градът с пламенни желания. За пасхални погледи и жестове в живота на света“.
Първото размишление, с което бяха въведени духовните упражнения от отец Джани, прилича на обиколка из града с екскурзовод . Визита с двама изключителни водачи, поета Марио Луци* и Джорджо Ла Пира**, познат като „кметът-светец“. Гласът на разказвача, този на проповедника отец Бернардо Джани, показа на папа Франциск и неговите най-тесни сътрудници от „високо, от върха на хълма панорамата на Флоренция, град-символ, както с неговите вредни аспекти и така и с идеалите на градската агломерация“.
Именно Марио Луци и Флоренция бяха в центъра на размишлението на игумена, който почерпи вдъхновение от едно стихотворение от 1977 – „Тук сме за това“, - за да фокусира погледа над града на Лилията, неговата история и красоти. „Едно място на география на благодатта“, го бе определил Джорждо Ла Пира, „кметът-светец“, за който в момента се провежда процеса за беатификацията. Монахът призова епископите от Кирията и папата – който е седнал, както всяка година, на четвъртия ред – да се преместят мислено в тосканската столица, за да съзрат „знакът, следата, за това как Бог живее в града“ и да придобият „един поглед на благодат, благодарност и тайна“.
"Поглед на вяра – подчерта отец Джани – над един град, който често предоставя пепел и прах, един неподвижен град, без живота на огъня, който изглежда, че вече не гори, не изгаря“. Това е погледа „от високо, от който се нуждаем, но не за да се подадем на изкушенията на лукавия, който би искал да ни накара да притежаваме нещата на този свят, да ги доминираме, да ги обуславяме; а обратно, поглед, породен от Светия Дух, от Словото Господне, поглед на съзерцание, благодарност, и ако е необходимо на бдителност, на пророчество. Това е поглед, който не се затруднява да разпознае, как много пъти, твърде много пъти, че наистина нашите градове са една пустиня“.
Но именно в тази пустиня според проповедника „сме призовани да разпознаем следите от преминаването на Господ и да въведем „една пасхална динамика“, осъзнавайки, „сериозността на историческия момент, защото всеобщото дихание на братството изглежда твърде много отслабено“. За отец Бернардо именно „силата на братството е новата граница на християнството. Затова – завършвайки първото си размишление, проповедникът на духовните упражнения пожела, да „можем да предадем погледа на тайната над града, та нашата лична пастирска дейност, нашата грижа за поверените ни хора, за народа, който ние поверен, бих казал за повереното ни от Господ човечеството, да бъде наистина един нов жив огън на пламенно желание, и да бъдем отново една градина на красота, мир, справедливост, мярка и хармония“. Оттук и насърчението да съзрем „лика на Исус, умрял и възкръснал, който възстанови нашата хуманност, също на онази фрагментирана от житейските трудности или белязана от греха. Нека позволим на Господ да ни гледа. Исус е нашият хуманизъм: нека винаги се тревожим от въпроса му: "Вие, кой казвате че съм?“. Нека Му позволим да ни гледа, за да се научим да гледаме, както Той гледаше“.
Флоренция и Джорждо Ла Пира бяха в центъра и на второто размишление на игумена, който припомни впечатляващите думи на кмета: „Човешката общност и мечата на Бог“. „Можем да кажем, че Джорджо ла Пира имаше мечтата на Бог. В тази мечта, в този негов плам, често неразбран и от хората на Църквата от неговото време, както и широката част от неговите съграждани, се крие възвишеното възприятие на тайната, която обитава всеки град“, каза бенедиктинеца.
Тази мечта не се отнасяше само до Флоренция, но до всички градове по света, разбрани като „място за помирение, за мир, за среща“, за да се реагира на един свят много пъти обречен, „поради отчаяние и примирение, на тъмнината, която се мисли за непобедима“. Затова монахът се спря на всеобщото истинско призвание на всеки град да бъде отражение тук на земята на Небесния Йерусалим, където хората живеят единни и вдъхновени от големи надежди.
В тази оптика трябва да „преразгледаме градовете, да ги обновим от основата до върха – както пишеше Ла Пира – за благото на хората, на политическите, техническите и икономически структури. Това е промисъла – изтъкна монахът – който се опитва да реализира в хода на тази нова свята история, историята на Христос в света, опитвайки се въпреки всички съпротиви, да отрази в човешкия град хармониите, красотите и великолепието на Божия град“.
Цитирайки отново Марио Луци, отец Бернардо призова „в тази мечта Църквата да е тази, която се обвързва в първа линия, както се случи с Флоренция след войната, който бе разкъсан от бомбите на Втората световна война, но бе възстановен с приноса на всички: епископи и свещеници редом до кмета, занаятчии и работници. „Не можем да толерираме, промисъла на Бог да остане само един опит. Като Църква трябва без колебание да направим така, че този опит на Бог да се реализира безрезервно, без да срещне, преди всичко в нас, каквато и да е съпротива…“, каза монахът.
Ето защо „възстановяването“ бе предложена от монахът на ключова дума. „Това е перспектива, която отново изисква онзи същи съзерцателен поглед, който превръща града, въпреки всичките негови противоречия, слабости, несправедливости, рани в своеобразна дарохранителница, която всички искаме да гледаме отново. Бог – завърши монахът – „живее сред гражданите, насърчавайки солидарността, братството, желанието за добро, истината, справедливостта. Това присъствие не трябва да бъде изфабрикувано, а открито, разкрито. Бог не се крие от онези, които го търсят с искрено сърце, дори да го правят пипнешком“.
„Ето защо, никога повече разруха и война, а само молитва, напредък, красота, работа, мир! Градовете са историята, която е видима: едно свещено наследство, което се изгражда и предава с много любов от поколение на поколение, именно както Йерусалим“.
*Марио Луци (Mario Luzi, 20.10. 1914, Кастело, Италия - 28.02. 2005, Флоренция), италиански поет, е роден в семейство, произхождащи от Семпрониано. Баща му е железопътен работник. Завършва начално училище в родния си град и класическия лицей „Галилео” във Флоренция, после завършва френска литература в университета на Флоренция, защитава дипломна работа за Мориак. Дебютира с поетичната книга „Лодка” през 1935 г. Преподава в лицеите на градовете Парма, Сан Миниато и Рим от 1938 г. През 1940 г. издава книгата „Нощно идване” - манифест на херметизма. Връща се във Флоренция (1945), публикува сборниците „Тост” (1946) и „Готическа тетрадка” (1947). По-късно езикът на творбите му става по-разговорен, а темите на стиховете - по-конкретни: сборникът „В магма” (1963). От 1955 г. преподава френска литература в университета на Флоренция. Издава няколко книги през 1963-1983 г. Автор е на многобройни литературни и философски есета и редица пиеси. Последната му книга излиза през 2003 г. Носител на наградата „Виареджо” (1978). Номиниран за Нобелова награда (1991). Пожизнен сенатор (2004).
**Джорджо Ла Пира, известен като „кметът-светец“, се ражда в Поцало, Сицилия, на 9 януари 1904, но неговата дейност се свързва предимно с Флоренция, където е кмет от 1951 до 1957 и от 1961 до 1965. Главното за него е да осигури „хляб и благодат“ на хората, тоест, да отговори на въпроса за вярата, но и на материалните нужди, като дом и работа. Ла Пира е също университетски преподавател, учен и депутат от Християнска демокрация, политик и вярващ, градител на мира. През 1951 се обръща към Сталин за мир в Корея, а през 1964 отива в САЩ заради закона за гражданските права на етническите малцинства; през 1965 е в Ханой, за да настоява лично пред Хо Ши Мин за мир във Виетнам. Онова, което впечатлява всички е неговата любов към бедните и неговото смирение: Ла Пира контактува с основните световни лидери в онази епоха, като спи на желязно легло в обикновена килия в доминиканския манастир в Сан Марко. Умира във Флоренция на 5 ноември 1977.
