„Пътна карта“ за защита на малолетните в Църквата

21 точки за размисъл:

1.“Да се състави, от страна на ръководните органи, практичен вадемекум, в който да се уточнят стъпките за следване във всички спешни и ключови моменти по въпроса.

2.“Да се предоставят структури за изслушване, с подготвени и експертни хора, където да се прави първото разграничаване на случаите с евентуалните  потърпевши.

3.“Да се установят критериите за прякото участие на Епископа или на Висшия настоятел.

4.“Да се изпълняват споделени процедури за проучване на обвиненията, защитата на жертвите и правото на защита на обвиняемите.

5.“Да се информират гражданските и висшите църковни власти, при спазване на гражданските и каноническите закони.

6.“Да се прави периодичен преглед на протоколите и нормите за опазване на защитената среда за малолетни, във всички структури за пастирска дейност; протоколи и норми, които да се базират на принципа на справедливостта и на милосърдието, и които да се интегрират, за да могат действията на Църквата и в тази сфера да съответства на нейната мисия“.

7.“Да се съставят конкретни протоколи за разглеждане и управление на обвиненията, отправени срещу епископите“.

8.“Да се придружават и защитават, както и да се полага грижа за жертвите, като им се оказва всяка необходима подкрепа за пълното им оздравяване“.

9.“Да се повиши съзнателността за причините и последиците от сексуалните посегателства, посредством инициативи за постоянна подготовка на епископи, висши настоятели, църковни служители и пастирски дейци“.

10.“ Да се изготвят етапите на пастирската грижа за наранените от злоупотребите общности, както и възпитателните мерки в затворите за виновните“.

11.„Да консолидира сътрудничеството с всички хора с добра воля и със средствата за масова информация за разпознаването и разграничаването на  истинските случаи от фаршивите, обвиненията от клеветата, като се избягва омраза и инсинуации, слухове и клевети”.

12."Да се повиши минималната възраст за сключване на брак до шестнадесет години".

13."Да се ​​създадат разпоредби, които регулират и улесняват участието на експерти миряни в разследванията и в различните степени на преценка на каноничните процеси, свързани със злоупотреба (сексуална или с власт)".

14.„Правото на защита: да се съблюдава принципа на естественото и каноническото право с презумпцията за невинност, докато се докаже вината на обвиняемия. Затова е необходимо да се предотврати публикуването на списъци с обвиняемите, дори от страна на епархиите, преди предварителното разследване и окончателната присъда“.

15."Да се спазва традиционния принцип на пропорционалност на наказанието по отношение на извършеното престъпление. Да се постанови, виновните свещеници и епископи за извършено сексуално насилие над непълнолетни, да напуснат общественото служение”.

16.„Да се въведат правила относно семинаристите и кандидатите за свещенически или религиозен живот. За тях да бъдат въведени програми за начална и дългосрочна формация за укрепване на тяхната човешка, духовна и психосексуална зрялост, както и на техните междуличностни отношения и тяхното поведение”.

17."Да се извършва психологическа оценка от квалифицирани и акредитирани експерти на кандидатите за свещенически и богопосветен живот".

18.„Да се посочат нормите, уреждащи прехвърлянето на семинар или религиозен кандидат от една семинария в друга; както и на свещеник или богопосветен от една епархия или конгрегация в друга“.

19. „Да се съставят кодекси на поведение, задължителни за всички църковни    служители, богопосветени, обслужващ персонал и доброволци, за да се определят съответните граници в междуличностните отношения. Да се уточнят необходимите изисквания за персонала и доброволците, както и да се провери тяхното съдебно свидетелств

20. „Да се подаде цялата информация и данните за опасностите от посегателствата и техните последици, за това как да се разпознават белезите на злоупотребите и как да се съобщава за съмненията за сексуални насилия. Всичко това трябва да става с помощта на родители, преподаватели, професионалисти и граждански власти“.

21.“Там, където все още не е създаден, трябва да се учреди организъм, лесно достъпен за жертвите, които искат да подават жалби за евентуални престъпления. Организъм, който да е независим и спрямо местната църковна власт, и който да се състои от експерти (църковни служители и миряни), които да показват вниманието на Църквата към онези, които в нейната среда се смятат за засегнати от несвойско поведение от страна на клира“.