90 години Ватиканска държава

Кардинал Бертело припомни, че в наскоро приетия Закон за управление на Ватикана, „сложният орган на Губернаторството е наречен работна общност". Това определение отразява "не само облика, но и поради факта, че дейностите и услугите, които изглеждат далеч от мисията на Петър, всъщност са част от нея".

Свидетелство и църковно служение, пиластри на управлението

Целта на Ватиканския град е „да допринесе за мисията на Църквата, която извършва в света", потвърди кардинал Бертело, като посочи, че "с реформите на папа Франциск, Ватиканския град отговаря на стандартите, изисквани от международни ангажименти, с твърдата воля да ги превърнат в реалност, която да функционира в съответствие с принципа на добра администрация и критериите за ефективност, прозрачност и икономичност“. "За папата - добави кард. Бертело – свидетелството на църковното служение са стълбовете, които трябва да поддържат управленческите структури, които от своя страна са призовани да работят, за да може Църквата да продължи своята мисия за известяване на Благата вест на всички народи”.

Духовна територия

Франческо Бонини, ректор на Лумса, използва оксиморона „духовен терен“, за да подчертае уникалността на Ватиканския град-държава, който съществува вече 90 години. Припомняйки историческите етапи довели до създаването на Ватиканския град-държава, Бонини изтъкна, че "ватиканските характеристики излизат извън схемата на съвременната държава и с това го правят" уникален, което не го делегитимира, а представлява иновация". Ректорът на Лумса се фокусира върху историята на името: "От малка папска държава", до "свободен град на Ватикана" и "град на папата", като обясни, че според дневника на проф. Пачели това име се дължи на папа Пий XI". "Едва през 1929 г. се появява изразът" Ватикански град-държава", съкратено с абревиатурата Scv".

Държава, която не може да бъде сравнена с други

"Никога не трябва да губим от поглед критерия за особеностите, които правят ватиканската държава несравнима с другите, а нещо уникално", отбелязва Джузепе Дала Торе, директор на Висшата школа по канонично, църковно и  ватиканско право, модератор на встъпителната сесия на Симпозиума. Честването на 90-та годишнина, уточни той -"няма намерението да бъде просто празник, а възможност за посрещането на настоящите и бъдещите предизвикателства".

Латеранските споразумения

Точната дата на подписването на Латеранските споразумения е 11 февруари 1929г., като с тях се слага край на открития въпрос между Светия Престол и Италия, поставен през 1870г. с падането на Рим и провъзгласяването му за столица на Италия. Споразуменията включват три отделни документа: договор, който признава независимостта и суверенността на Светия Престол и определя Ватиканския град-държава като Връховен субект на международното обществено право”. Конкордат, който регулира въпросите за дейността на Църквата в рамките на Италия: пълната религиозна свобода, дейността на католическите институции, признаването на религиозния брак и преподаването на религия в училищата. Финансова конвенция, която ангажира Италия да възстанови нанесените щети по време на окупацията на Рим през 1870г. С Латеранските споразумения от 1929 г. Светият престол получава суверенитет над Ватикана, като по този начин защитава независимостта на папата. Преодолявайки така наречения "закон за гаранциите" от 1871 г., новото статукво позволява на Светия престол да действа като напълно легитимен международен субект както в двустранните отношения, така и през следващите десетилетия в международни институции като ООН и Съвета на Европа.

Споразумение с държава, а не с режим

Подписалите Латеранските споразумения са кардинал Пиетро Гаспари от страна на Светия Престол и Бенито Мусолини от страна на италианското правителство. Споразуменията поставят ясното разграничение между компетенциите и естеството на гражданската и църковната власт. Въпреки това, споразуменията предизвикват объркване не само сред самите католици, а и сред правителствата на други страни. „Не трябва да се забравя, че договорите са подписани с държава, а не с определен политически режим – припомни монс. Бернар Ардура, председател на Папския Комитет за исторически науки. Основното е непрекъснатостта на държавата, независимо от смяната  на политическите режими“, допълни монс. Ардура. "Затова Латеранските споразумения бяха включени в италианската конституция от 1948 г., когато Италия избра да премине от монархията към Република".

90 години активно сътрудничество

„Деветдесет години по-късно – обобщава монс. Алдура - въпреки продължаващите дебати и размисъл за конкретната реализация на държавата, активното сътрудничество между Светия престол и италианската държава демонстрира добронамереността на Латеранските споразумения. Дори и днес, въпреки  години на икономическа и социална несигурност“.