Търси

Vatican News
Папа Франциск говори от трибуната на ООН в Ню Йорк, 2015 Папа Франциск говори от трибуната на ООН в Ню Йорк, 2015  (Vatican Media)

Дипломацията на Светия престол: спасението на душите и човешките права

Интервю с проф. Винченцо Буономо, ректор на Папския Латерански университет, за дипломатическите отношения на Светия престол: От значение са хората.

Мишел Равиар – Ватикана, превод и редакция доц. д-р дякон Иван Иванов (Кюмурджийски)

„Светият престол не възнамерява да се намесва в живота на държавите, а се стреми да бъде внимателен и чувствителен слушател на проблемите, които засягат човечеството, с искреното и скромно желание да се постави в услуга на доброто за всяко човешко същество“. Концепция, потвърдена от папа Франциск в неотдавнашното му слово пред Дипломатическия корпус на Светия престол, която е една от съществените черти в международните отношения на Църквата.

Свобода на Църквата и свобода на религията

„Започваме от идеята, че Светият престол има отношения с държави с много ясна цел, а именно свободата на Църквата, от една страна, и свободата на религията от друга”, обяснява професор Винченцо Буономо, ректор на Папския Латерански университет и професор по международно право. „Ако за държавите дипломатическите отношения се изграждат на базата на споразумения от икономическо естество или културни контакти казва проф. Буономо - то за Светия престол те имат особен и характерен аспект – свобода на Църквата и свобода на религията, който се осъществява, чрез инсртументите на дипломацията и на международното право“.

„Да провъзгласяваме добрата новина на всички народи”

„Светият престол е най-древният субект на дипломацията в световен мащаб- припомня проф. Буономо - и в хода на историята, е упражнявал този вид дейност по начина, посочен от папа Павел VI пред ООН: „ние сме като този поклонник, който е започнал пътуване от преди две хиляди години и днес пристига тук, като дестинация, за да известяваме Добрата новина на всички народи“. „Тази идея за евангелизиране или за въвеждане на църковно измерение чрез дипломация е същината на дипломацията на Светия престол“, допълва проф. Буономо.

Диалог на всяка цена

Този подход е подчертан и от папа Франциск, чрез три основни теми. „От една страна – дипломатическият инструментариум трябва да служи на диалога”, казва още ректорът на Латеранския университет: „диалог на всяка цена, който дипломацията трябва да постигне, дори с необходимите компромиси, характерни за дипломатическата дейност, когато съществуват диаметрално противоположни или различни позиции. Както се казва, да се намери компромис и се изграждат мостове“.

Внимание към последните

„Вторият аспект е вниманието насочено към последните, което е свързано, от гледна точка на дипломатическата дейност, с вниманието към международното сътрудничество, което трябва да отношение към по-слабо развитите страни или страни, които се нуждаят от външна помощ“. „В този смисъл, казва проф. Буономо, „папските дипломати също извършват действие, което бихме нарекли застъпничество на международната общност, т.е. те дават представа за реалните ситуации. Понякога това, това което Църквата знае за икономическото положение на един народ или нация, не се познава дори от управляващите на тази страна“.

Защита на човешките правата

„Третият елемент е защитата на основните човешки права, свързани с религиозната свобода и т.нар. граждански, политически, икономически и социални права. Тоест, една широкообхватна дипломация, която има само една граница: да не противоречи с целите на Църквата“. Голямата цел, отбеляза Буономо, е спасението на душите и дипломацията, която „е преди всичко в служба на хората и на тези, които вярват, и това независимо от принадлежността към Църквата”. Когато Светият престол иска зачитане на религиозната свобода, не става въпрос само за католиците, а за всички. „В пост-глобалния свят, където безразличието към религията е нещо, което е ежедневно и постоянно, защитата на свободата да вярва не е само дейност само заслужаваща уважение, а главна, защото няма алтернатива “.

Отворен подход с център човекът

Като цяло няма тема от Социалната доктрина на Църквата, която да не е разгледана както от посланиците акредитирани към Светия престол, така и от нунциите, работещи в различните държави и в международните организации. Това е отворен подход, независимо от идентичността на политическия събеседник. „Светият престол, в своята дипломатическа дейност, не признава правителствата, а признава държавите. И това е фундаментално”, подчертава проф. Буономо. „Дори ако в дадена страна се промени правителството, дипломатическите отношения на Светия престол остават, защото вниманието е насочено основно към населението на страната, към присъствието на Църквата в страната, а не към смяна на правителството”.

Примерът на Хаити

През 1991 г., когато имаше преврат в Хаити, който свали правителството на тогавашния президент Аристид, Светият престол акредитира нунций пред новото правителство. Някой критикуваха Светия престол за такъв подход, припомня Буономо. „Преди всичко трябва да обърнем внимание на присъствието на Църквата на тази територия и следователно на хората, които са на територията, независимо от това, какви могат да бъдат след това ситуациите на правителствено ниво”, бе отговорът на Светия престол, „показвайки, че няма пряк политически интерес. Интересът е насочен към човека и към спасението на душите, т.е. религиозен интерес”.

15 Януари 2019, 12:57