Миграцията е глобален феномен, затова изисква глобален отговор

Амадео Ломонако – Антония Иванова – Ватикана

За Светия престол емиграцията е основно право. Доброволната, безопасна,  и добре организирана миграция допринася за културното развитие и обогатяване. Това потвърди Монс. Бернардито Ауза в изявлението си на конференция  свързана с въпросите по миграцията, организирана от Центъра за международни и териториални изследвания „МакМиллан“ на университета "Йейл". Миграцията, каза прелатът, е естествен човешки отговор на кризата. Това също е свидетелство, добави той, за вроденото желание на всяко човешко същество да търси щастие, свобода, повече възможности и подходящи условия за по-добър живот.

Нека емиграцията не бъде акт, провокиран от отчаянието

Монс. Ауза също припомни, че Светият престол е допринесъл за определянето на „Глобалния договор“, промотиран от ООН и подписан от 193 члена на Общото събрание на ООН. Окончателният текст на този документ, насочен към насърчаване на стъпките за организирана и сигурна миграция, е резултат от анализи, консултации и преговори на международно равнище. По-специално, Светият престол даде своя решителен принос за формулирането на член 13, в който се посочва необходимостта от „създаване на условия, които позволяват на общностите и хората в тях да живеят в безопасност и с достойнство в своите страни“.

Осигуряване на правата на мигрантите

В Глобалният договор („Il Global Compact for Migration“),  е добавена една „мантра“ на Светия престол: „миграцията никога не трябва да бъде акт провокиран от отчаяние“. След това Монс. Ауза припомни обжалванията, отправени към международната общност, за зачитане на основните права на всички мигранти, независимо от техния статут. В отговор на тези увещания на Светия престол, Глобалният договор посочва сред целите си, гарантирането на правата на мигрантите, чрез сигурен достъп до основни услуги.

Споделена отговорност

Освен това Светият престол отново потвърди, че миграцията е глобален феномен и затова е необходим глобален отговор. В отговор на това, потвърждава Монс. Ауза, ние трябва да окажем  „споделена отговорност“ в тази глобална ситуация. Признавайки и зачитайки суверенното право на отделните държави да изпълняват своите миграционни политики въз основа на съответните им задължения по международното право, Светия престол вярва, че глобалната и регионалната сфера са най-подходящи за насърчаване на сигурната, регулярна и организирана миграция.

Папа Франциск за миграциите

Бернадито Ауза  обясни, че Папа Франциск е синтезирал в четири глагола общия подход на Католическата църква в отговор на глобалното предизвикателство на миграцията: приемане, защитаване, популяризиране и интегриране. Относно приемането, прелатът припомни думите на Папата, че това означава зачитане на достойнството на всеки мигрант. Защитата би означавала защитаване на достойнството на мигрантите в техните държави, предлагащи надеждна и проверена информация преди заминаването. Тази защита трябва да продължи в транзитните и дестинационните държави. Интегрирането означава насърчаване културният диалог. А добре организирана и управлявана миграция, би означавало, положителен принос в икономиката от страна на мигрантите, за социалния и културен живот, обогатяващ общностите. Интеграцията, отбеляза епископът, не е процес на асимилация, който  да кара мигрантите да потискат или забравят своята културна идентичност. А именно процес на „взаимно познаване“, на „взаимна отвореност“.

Всеки има важна роля

Накрая, постоянният наблюдател на Светия престол в ООН подчерта, че Глобалният договор ще бъде „международна референтна точка“ за добри практики и глобално сътрудничество в управлението на миграцията. Споразумението, което ще влезе в сила след срещата на върха в Маракеш, насрочена за декември, ще бъде по-специално референтна точка не само за правителствата, но и за неправителствените организации. Нашата споделена отговорност, заключи Монс. Ауза, може да се осъществи само ако всички се ангажират: „Какъвто и да е нашият принос за тази споделена отговорност, нашият отговор трябва да бъде мотивиран преди всичко от нашето дълбоко чувство за всеобща човещина с мигранта, а не от условни изчисления, които биха могли да нарушат човешкото достойнство“ .