Светия престол и Китай: от инкултурацията до интензивен диалог
Историята на отношенията между Светия престол и Китай от 1800-та година до днес познава редица превратности: от френския протекторат до Боксерското въстание, от възхода на на Мао Дзедун до реформите на Дън Сяопин и до започването на все по-интензивен диалог.
След Първата опиумна война или Първата англо-китайска война (1839-1842), в контекста на отслабента китайска империя и утвърждаването на политическата, военната и икономическата сила на западните сили в Китай с т.нар. "неравноправни договори", се установява Френскиият протекторат над мисиите на Католическата църква, който се отнася както за чуждестранните, така и за местните католици.
Връзки с Китай през понтифкатa на Лъв XIII
Връзката с Франция (за католиците, подобно на връзката на други народи с други християнски изповедания) подсилва в голяма част от китайското общество идеята за християнството като чужда религия и като следствие привлича ксенофобска омраза към християните. Светият престол от своя страна осъзнава необходимостта от формиране на местно духовенство и от средата на деветнадесети век започва обсъждането на въпроса за отношенията с Китай. По време на понтификата на папа Лъв XIII през 1886 г., по инициатива на китайската страна, се прави опит да се установят "приятелски отношения" със Светия престол. Но папата отказва да изпрати нунций поради опозицията на френското правителство и от страх от отрицателни реакции на френските католици.
Масовитe убийствa на християни по време на Боксерското въстание,
Става обаче все по-ясно, че протекторатът ограничава Църквата. През 1900-1901 г. ксенофобската експлозия на Боксерското въстание, по време на което са избити около тридесет хиляди католици, от една страна демонстрира необходимостта от защита, като се има предвид ненадеждността на китайското правителство по онова време, а от друга потвърждава, че западните протекторати правят Християнството неестествено за много китайци. През 1912 г. империята приключва и настъпва китайската република.
Бенедикт XV: отвъд колониалната епоха
Понтификатът на папа Бенедикт XV демонстрира голяма предвидливост по въпроса за мисиите и ясно осъзнаване на необходимостта от преодоляване на ограниченията на Църквата в колониалната епоха и в тази перспектива Китай има решаваща роля: християнството не бива повече да се възприема като чужда религия. Апостолическото писмо Maximum illud от 30 ноември 1919 г., считано за magna charta на новия курс на мисиите, е разработено преди всичко въз основа на китайския опит. Пекин отново поема инициативата за дипломатически отношения със Светия престол. Рим реагира положително и възнамерява да утвърди правото си да установява отношения с нехристиянски народи. Този път обаче Франция упражнява натиск върху Пекин (не повече върху Светия престол, с който по това време е в нарушени дипломатически отношения, които ще бъдат възстановени през 1921 г.) и преговорите трябва да се отложат.
Папа Рати изпраща първия апостолически делегат в Китай
Папа Пий XI продължава с голяма решителност линията, очертана от неговия предшественик. През 1922 г. той изпраща монсиньор Челсо Костантини като първи апостолически делегат в Китай. Той се отказва от всякаква европейска закрила, свиква първата конференция на епископите в Шанхай през 1924 г. и подготвя епископското ръкоположение на шест китайски свещеници, осъществено в Рим лично от папа Пий XI на 28 октомври 1926 г., като ясна демонстрация на желанието за създаване на местна църква в Китай. Костантини прави също няколко опита за установяване на дипломатически отношения, които обаче не се осъществяват и се завръща в Рим през 1933 г., където е назначен за секретар на конгрегацията Propaganda Fide. Този период представлява голям напредък в инкултурацията и ще доведе през 1939 г. до окончателното и официално архивиране на вековното противоречие с китайските ритуали, които в предходните векове оказват осбени трудности в дейността на Католическата църква в страната.
Дипломатически отношения между Светия Престол и Китай по време на понтификата на папа Пий XII
Политическата ситуация в Китай е изключително нестабилна (японската инвазия, възходът на комунистическата партия, вътрешни конфликти) и в допълнение избухва Втората световна война. Понтификатът на папа Пий ХІІ продължава в същия дух по отношение на Църквата в Китай и дипломатическите отношения с китайската република. През 1942 г. окончателно се премахват "неравноправните" договори и така се слага края на френския протекторат. През същата година са обявени дипломатическите отношения между Китай и Светия престол. След края на Световната война първият китайски кардинал Томас Тиен Кенсин е ръкоположен в началото на 1946 г. Също през 1946 г. в Китай е създадена епископската йерархия, според структурата, посочена в Annuario Pontificio, която включва 20 архидиоцези, 85 диоцези и 34 апостолически префектури.
Мао Дзъдун на власт
През 1946 г. монсиньор Антонио Рибери е акредитиран като интернунции към националистическото правителство на Чан Кайшъ в Нанкинг. Когато през 1949 г. властта поема новия режим папският представител не се премества в Тайван с предишното правителство, а остава на континента и призовава чуждестранните мисионери също да останат. Мао Дзъдун поема властта и се основава Китайската народна република. На 1 юли 1949 г. Светата служба или Конгрегацията за доктрината на вярата осъжда комунизма: това е насочено преди всичко към ситуацията в Европа, но осъждането има обща стойност и показва позицията на Църквата към идеологията на новия режим. В ранните години на новата република ситуацията в страната е много сложна наред с Корейската война, аграрната реформа и петилетния план.
Изгонване на чуждестранни католически мисионери
Що се отнася до религиозната ситуация, през 1950 г. започва Движението за реформа на трите автономии (самоуправление, финансова самоподдръжка и саморазпространение) с известен успех сред протестантите, но не и сред католиците. През януари 1951 г. е създадена Службата за вероизповеданията. След ожесточена кампания на пресата, на 5 септември 1951, интернунцият Рибери е принуден да напусне страната г. Почти всички чуждестранни католически мисионери са експулсирани между 1951 и 1954 г..
Папа Пачели осъжда "патриотичното движение"
С апостолическото писмо Cupimus imprimis (1952) папа Пий ХII отговаря на Движението на трите автономии. Последното се проваля по отношение на Католическата църква. Поставено e началото на ново антиимпериалистическо движение на любов към родината и религията. С енцикликата Ad Sinarum gentem (1954), папа Пий XII отхвърля т.нар. "патриотично движение" под всякаква форма и в сравнение с предходния документ изразява по-ясно и изрично осъждане.
Първи епископски ръкоположения без папски мандат
През 1955 г. са арестувани епископът на Шанхай, Игнатий Гонг Пинмей и много вярващи. В същото време други католици се съгласяват да влязат и да участват в политическия живот. През 1956-1957 г. Мао Дзъдун стартира кампанията на “стоте цветя”, за подобряване на отношеният между властта и масите. По тази причина са освободени арестуваните католици и за кратко климатът в старанат се подобрява. В този контекст се създава Патриотичната асоциация на китайските католици през 1957 г. и се извършват първите епископски ръкоположения без папски мандат. Така започва т.нар. "Официален католицизъм". До октомври 1958 г. над 20 епископи ще бъдат ръкоположени по този начин. С енцикликата Ad apostolorum principis (1958) папа Пий XII приема патриотизма на китайските католици, но осъжда Патриотичната асоциация. Що се отнася до ръкоположенията без папския мандат, става ясно, че те са нелегитимни, но валидни.
Понтификатът на папа Ронкали
Папа Йоан XXIII, в ранните дни на своя понтификат, позовавайки се на китайската ситуация, говори за "разкол", но отношението му скоро се променя. Между края на 1958 г. и началото на 1960 г. едно по-задълбочено разсъждение води до убеждението, че не бива да се говори за "разкол", без да има схизматична воля от страна на китайското духовенство.
Китайският контекст през 1959-1960 г. е сложен: проваля се Големият скок напред – втората петилетка, стартирана през 1958 г. от Мао, който трябва да се откаже и от президенството на страната, избухва въстанието в Тибет, между Китай и Съветския съюз се прекъсват дипломатическите отношения и се акцентира антиамериканската политическа линия. През 1960 г. се състои публичният процес срещу епископите Гонг Пинмей (осъден на доживотен затвор) и Джеймс Едуард Уолш (американски мисионер, останал единственият чуждестранен епископ в Китай). На втория си конгрес през януари 1962 г. Патриотичната асоциация твърдо настоява за Църква напълно независима от Рим. Папа Йоан XXIII възнамерява да покани китайските епископи от Народната република на Втрия Ватикански събор, но се отказва. На работните срещи на Събора присъстват 60 заточени епископи от континентален Китай, от които 49 чужденци.
Павел VI и годините на Културната революция
Понтификатът на папа Павел VI съвпада в голяма степен с драматичните години на Културната революция и с времето, когато западните държави и Организацията на обединените нации признават Китайската народна република; Светият престол обаче продължава да признава Тайван (Република Китай). През 1970 г., по време на голямото си пътуване до Азия и Океания, папа Павел VI посещава Хонконг, първият и единствен папа, който стъпва на континентален Китай.
Забрана за практикуване на религията
През 1966 г. Мао Дзъдун дава начало на Културната революция. Това включва забраната на всяка религиозна дейност, затварянето на всички места за богослужение и забраната на всяка религиозна практика. Членовете на патриотичните асоциации също са силно засегнати. На 9 септември 1976 гумира Мао, последвана от арестуването и процеса на т. нар. "Група на четиримата", и с това настъпва и края на културната революция.
Папа Войтила и реформите на Дън Сяопин
Началото на понтификатата на папа Йоан Павел II през 1978 г. съвпада на практика с възхода и реформите на Дън Сяопин. През 1979 г. се появяват първите признаци на отваряне в религиозната област. През 1980 г. отново отварят врати няколко църкви в различни градове. Службата по религиозните въпроси е възстановена, както и петте религиозни патриотични асоциации, които провеждат своите национални конгреси. Този на Католическата патриотична асоциация е третият, последван от конференция на представителите. Тя на свой ред създава Колежа на китайските епископи, които остава не признат от Рим. В началото на осемдесетте, интернираните епископи и свещеници са освободени.
Опозиция между нелегалните и патриотите
На 18 февруари 1981 г. от Манила, папа Йоан Павел II поздравявa всички католици на Китай. През юни са отправени обвинения за намеса на Ватикана за признаването на монсиньор Дън Йиминг за архиепископ на Кантон. Епископът на Баодинг ръкополага трима епископи, без да се консултира със Светия престол. На 12 декември 1981 г. кардинал Анело Роси, префект на Конгрегацията за евангелизиране на народите, упълномощава китайските епископи, "легитимни и верни на Светия престол", да ръкополагат други епископи, ако е необходимо без предварително споразумение с Рим. Тази привилегия (която вече е предоставяна в миналото на европейските държави под комунистически режим), обаче, ще доведе до злоупотреби, а опозицията между "нелегалните" и "официалните" или "патриотичните" ще се увеличава.
Ръкоположения на нови свещеници
На Дванадесетия конгрес на Комунистическата партия през 1982 г. е разпространен документ № 19 за контрола на петте официално признати религии (будизъм, таоизъм, ислям, протестантизъм, католицизъм). В новата конституция член 36 гласи, че "никаква религиозна реалност в Китай не може да бъде контролирана от чужбина". Въпреки това, през същата година има възобновяване на различни църковни дейности. Йезуитът Алойс Жин Луксян отново отваря семинарията в Шешан, след като в продължение на три десетилетия Църквата е оставена без формираща структура. Така, в края на десетилетието около двеста нови свещеници са ръкоположени. Редица конфискувани имущества са реституирани и постепенно се откриват манастири за сестри, благотворителни и образователни дейности.
Кард. Томко и директивите в осем точки
Умножават се също контактите с църквата в Китай от страна на епископските конференции и католическите институции от други страни. Но тъй като в отношенията с Патриотичната асоциация и нейните последователи има неясноти и напрежение, през 1988 г. кардинал Томко, префект на Конгрегацията за евангелизация на народите, изпраща до епископските конференции от западните страни директиви (осемте точки) относно отношенията между “нелегалните” и “патриотите", които са широко обсъждани. От 1989 г. насам, със събитията на площад "Тянанмън" и кризата на комунизма в Европа, нараства китайското недоверие към папа Йоан Павел II, който междувременно въздига в кардинал Гонг Пинмей. Кардиналът от 1988 г. се лекува в Съединените щати. Също през 90-те години продължава традиционната държавна политика на религиозен контрол.
Избледнява идеята за разколна църква
След края на културната революция много "патриотични" епископи в новата ситуация искат тайно признание от Рим и го получават. Така идеята за евентуална "разколна" църква избледнява. През януари 2007 г. в заключителното изявление на срещата във Ватикана на комисията за Китай се посочва, че "почти всички епископи и свещеници са в общение с Рим". Това показва много важна промяна в ситуацията, съзряла с течение на времето. В Църквата в Китай се отличават личностите на значими пастири, признати от правителството и в същото време в общение с Рим, като епископа на Шанхай, Алоис Джин Луьян.
Протегнатата ръка на папа Йоан Павел II
През 2000 г. се потвърждават нови трудности в отношенията между Китай и Светия престол, особено поради ръкополагане на нови нелегитимни епископи в Китай и канонизирането в Рим на 120 китайски мъченици на революцията на боксерите точно на 1 октомври, националният празник на Народната република. Йоан Павел II се ангажира усилено, за преодоляването на тези трудности, конкретно с послание, получило широк отглас по повод конференция, посветена на Матео Ричи (24 Октомври 2001). Папата се обръща към Китай, китайският народ и китайските власти, с протегната ръка на приятелство, зачитане и признаване също на "грешките и ограниченията от миналото", които допълва с много силни думи: "За всичко това моля за прошката и разбирането на тези, които, по какъвто и да е начин, са се почувствали засегнати от подобни действия на християните", и изразява желание скоро да "бъдат установени конкретни начини за комуникация и сътрудничество между Светия престол и Китайската народна република".
Хвалебствена декларация от Китай
През 2005 г. влиза в сила нов регламент за религиозните дела, но преди всичко заслужава да се спомене хвалебствената декларация, направена от външното министерство на Пекин по повод смъртта на папа Йоан Павел II, последвана от възобновяването на преките контакти.
Писмо на Бенедикт XVI до китайскитe католици
Независимо от контактите, възникват нови напрежения и през 2006 г. се повтарят случаите на "нелегитимни" ръкоположения, на които Светият престол бързо реагира. Връзките се охлаждат. Въпреки това на 27 май 2007 г. е публикувано изключително важното писмо на папа Бенедикт XVI "До епископите, свещениците, богосветените и в ярващите миряни на Католическата църква в Китайската народна република", богато на пастирски указания. Папата настоява за единството на Църквата, премахва всички специални правомощия (като това за ръкополагането на "тайните" епископи) и изразява надежда за диалог с властите и правителството.
Културна дипломация
На 7 май 2008 г. в зала "Павел VI" във Ватикана се провежда извънреден концерт, посветен на папа Бенедикт XVI от Китайската филхармония в Пекин, с хора на Шанхайската опера. Това е важен момент от т. нар. културна дипломация, който включва и други инициативи като исторически и художествени изложби (във Ватикана и Китай) и участието на експерти в конференции от научен или културен характер. В продължение на няколко години епископските ръкоположения се извършват със съгласието на Рим, между 2010 г. и 2011 г. обаче отново се извършват незаконни ръкоположения, на които Светият престол отговаря на 16 юли 2011 г. с конкретно решение.
Високoтo признание на папа Франциск за китайския народ
От началото на своя понтификат папа Франциск многократно изразява живо и сърдечно внимание към китайския народ, допринасяйки за създаването на нов и по-спокоен климат, който позволява ефективното възобновяване на диалога между Светия престол и китайските власти. Значителни белези на този нов климат са разрешението, дадено на папския самолет да лети над китайска територия по време на пътуването му до Корея и посланията, изпратени от папата до китайския президент (14 и 18 август 2014 г.). От съществено значение е интервюто с папа Франциск, публикувано в "Азия Таймс" на 2 февруари 2016 г., изпълнено с изрази на високото признание на папата за китайския народ и култура.
Все по-интензивни контакти
През последните години се умножиха контактите и комуникационните канали изглеждат по-стабилни и ефективни. В редица случаи китайските медии и Министерството на външните работи публикуват по-малко политизирани изявления свързани с папа Франциск, както по повод на международните му пътувания, така и като коментари на папски документи. Останалото е хрониката от последните дни.
(bp-vatn)
