Павел VІ и монс. Ромеро: папата на диалога и епископа на бедните

Папата и епископът. Рим и Салвадор. Кардиналите и бедните. Критиките и убийството. Напълно различни места, контексти и нива, в които се развива земният живот на Павел VІ и монс. Оскар Арнулфо Ромеро, но свързани с тънката нишка „да дадеш живота си от любов към Църквата“, завършвайки живота си като мъченици. Едно „бяло“ мъченичество за папа Павел VІ, който понася многобройни атаки и протести отвсякъде, също и он своите най-тесни сътрудници, заради решения, като публикацията на Humanae Vitae или за изключването на над осемдесет годишните кардинали от Канклава или още за „мудността“ в прилагането на реформата, желана от Събора. За него веднъж кард. Пиронио казва: „Мисля, че е папата, който най-много е страдал през този век“. Мъченичеството на монс. Ромеро е едно „червено“ мъченичество, като кръвта пролята на олтара, докато служи литургията в параклиса на една болница: куршум, изстрелян от убиец от „групировката на смъртта“, пронизва неговата гръд.

На 14 октомври папа Франциск ще обяви и двамата за светци на Католическата църква, по време на тържествена литургия на площад „Свети Петър“, на която се очаква да присъстват повече от 70 хиляди поклонници. С оглед на това голямо за Църквата кард. Анджело Бечу, префект на Конгрегацията за процесите на светците, и кард. Грегорио Роза Чавес, помощник на Сан Салвадор и сред най-близките приятели на Ромеро, припомниха фигурата на двамата блажени, по време на специална пресконференция за събитието, която бе белязана от лични спомени и биографични бележки.

Павел VІ, свидетел на вярата

Разказвайки за фигурата на папа Павел VІ, кард. Бечу се спря на някой отличителни черти на Монтини, като любовта към молитвата и неговото смирение, което не е „изкуствено, а вродено“ и се изразяваше в присъщия за него жест, да коленичи и целува земята. „Неговия живот – каза префектът на Конгрегацията – бе дар за Бог и за Църквата, защото неговата милосърдна любов се раждаше от сърцето, от предразположението на душата“. Кард. Бечу открои един особен елемент от фигурата на бъдещия светец: способността да страда. „Той не бе човек на усмивката, а на един дълбок душевен мир“.

Павел VІ поема ръководството на Втория ватикански събор, понася открити критики, особено след публикацията на Енцикликата Humanae Vitae. „Знаеше, че тази енциклика предизвика неговата непопулярност, но той отговаряше на своята съвест и не търсеше аплодисменти. Поставяше винаги на първо място Бог, своята съвест и Църквата“. Светлината, която въпреки колебанията на историята никога повече няма да угасне.

Монс. Ромеро, човек на помирението

След като бяха представени накратко останалите бъдещи светци, думата бе дадена на помощния епископ на Сан Салвадор, кард. Грегорио Роза Чавес, който припомни многобройните събития в програмата, също в Рим, чиято цел е да припомнят живота и фигурата на монс. Оскар Ромеро. Многобройни са вярващите, които ще участват на литургията за канонизацията: 5000 салвадорци и още 2000, които ще дойдат от всички части на света. „Ромеро бе срамежлив, много срамежлив човек, но също перфекционист, който многократно посочва обръщането на сърцето като единствен път към помирението на страната“.

Аржентинска писта за убийството на Ромеро

Отговаряйки на журналистически въпрос, кард. Чавес се спря на предполагаемата аржентинска писта, за да обясни убийството на Ромеро. Днес все още не се познава името на човека, който на 24 март 1980 убива монс. Ромеро в Сан Салвадор. „Ромеро бе предупреден – каза кардиналът – и поднесе на Бог своето страдание“.

Два живота посветени всеотдайно на Църквата

Пред журналистите кард. Бечу потвърди, че Бенедикт ХVІ няма да присъства на литургията за канонизацията и, че тленните останки на Павел VІ ще останат във Ватиканската крипта, защото в своето завещание, той казва че иска да бъде погребан в „голата земя“. За кард. Бечу както папа Монтини, така и монс. Ромеро са двама мъже, които дадоха всичко за Църквата.