Безпокойството на Светия престол за Палестинския въпрос
Мишел Равиар – Антония Иванова – Ватикана
Светият престол подкрепя непоколебимо решението за „две Държави“ – еврейска и арабска – за разрешаването на така наречения „Палестински въпрос“. Това заяви монс. Бернадито Ауза, постоянен наблюдател на Светият престол към ООН в Ню Йорк, по време на дебат на една от сесиите на Съвета за сигурност на ООН. Позовавайки се на решение 181 от 1947г., монс. Ауза заяви, че „ решението за „две Държави“ е единственият устойчив начин за изпълнение на стремежите за мирно съвместно съжителство между израелци и палестинци и единственият осъществим мирен план, който ще позволи на двете нации да живеят заедно с безопасни и международно признати граници“.
Диалогът трябва да замести реториката
„Настоящата реалност - продължи монс. Ауза - е източник на постоянно и голямо безпокойство“ . Светият престол настоява израелските и палестинските лидери да покажат мъдрост, отговорност и политическа воля, нужна, за да се постигне историческото съгласие за мир, което ще срещне волята и желанията и на двата народа. Диалогът базиран на доброжеланието, да замести реториката, насилието и конфликтът: невинните граждани не трябва никога да са обект на тероризъм или унищожителни военни действия.
Прекратяване на външните намеси
„Израелско-палестинският конфликт и разделенията между палестинци са подсилени от външни сили и геополитическите интереси на другите държави“, поясни монс. Ауза. Оттук и призива на Светия престол към съседните страни да подпомогнат мирният процес
Потвърждение на „статуквото“ на Йерусалим
Що се отнася до Йерусалим, Светият престол „потвърждава отново историческото „статукво“ на градът, в съгласие с резолюциите на ООН и отхвърля всички двустранни мерки, които си поставят за цел да го променят“. Светият град трябва да бъда място за мир и сближаване на вярващите от трите монотеистични религии, където да е гарантиран свободният достъп, без препятствия до светите места. Освен това, „предложението за статут гарантиран от ООН остава изключително важен за изпълнението на единственото призвание на града“.
