Международна конференция за „журналистика в служба на мира“
Антония Иванова -Ватикана
„Страх ни е да не бъдем съдени според едно повърхностно, едностранно и частично познание на нашата реалност“, казва Папа Паоло VI, обръщайки се към чуждата преса в Италия през 1976г.
Днес темата за липса на безпристрастност в медийните пространства е широко засегната. Понятието за мир в журналистиката представлява антипод на едностранното, частично възприятие на случващото се.
Йохан Галтунг, един от създателите на съвременните изследвания на мира и участник в конференцията за „мирна журналистика“, казва: „трябва да търсим доброто във всяка една ситуация и да правим връзки, чрез доброто във всяко едно различие, било то случка в ежедневието ни или личностна характеристика на нас самите“ , обръща се с призив към журналистите „трябва да открием приликите във всяко едно различие, да направим взаимовръзки и по креативен и иновативен начин да бъдем различни в общото. Така новините представяни ежедневно трябва да бъдат различни в еднаквото и еднакви в различното“.
Журналистите трябва да знаят какво е мирът, медиите – обединени в подкрепа на тези „без глас“
„Думите са в основата на човешкото общуване, в основата на всеки конфликт - каза Паоло Руфини и цитира мисъл на известния италиански писател и журналист Итало Калвино, която звучи като съвременен призив:
„Адът на живите не е нещо, което ще бъде; ако има такъв, той вече е тук – пъкълът, в който живеем всеки ден, който възниква от съжителстването ни. Има два начина да не страдаме. Първият се оказва лесен за мнозина – да приемеш ада и да станеш част от него дотам, че повече да не го забелязваш. Вторият е рискован и изисква непрекъснато внимание и нагаждане – да се опитваш и да успяваш да разпознаваш кой и какво посред ада не е ад, да го направиш трайно, да му отвориш път”.
Журналистиката произлиза от хората и е насочена към тях самите, казва Папа Франциск. Ето защо трябва да започнем от реалността на хората и от истината на истинските взаимоотношения: да преоткрием красотата на мира, да подновим първата нишка. Не правете на другите това, което не бихте искали да ви сторят. В думите си Павел VI казва: „някои мислят, мирът е сън, мит, утопия. От друга страна Оскар Ромеро казва: „Огромната болест на съвременния свят: да не знаеш как да обичаш. Струва ми се, че виждам Христос, натъжен, докато казва: Казах ти да те обичаш, както те обичам аз“. Развивайки християнският мироглед за човека се заражда и идеята за мирът, като облик на човешкото развитие.
Във време на глобализация и хипертехнологично общество, към тези два облика на човешкото трябва да се добави и обезоръжаването – казва Павел VI в своята реч пред ООН, 1965г. Мирът не може да съществува без развитието на човешката нация, нито пък е възможно обезоръжаването, ако не премахнем насилието, тоест човекът трябва да се стреми целенасочено към постигане на мир и добро. Войната, като всякаква форма на зло, намира своя произход в сърцето на човека (Мат. 15,19; Матей 7,20-23). В този смисъл обезоръжаването не засяга само въоръжението на държавите, а включва всеки човек, призован да обезоръжи собственото си сърце и да бъде навсякъде проводник на мира. Международният мир и стабилност не могат да се основават на фалшиво чувство за сигурност, на заплахата от взаимно унищожение или пълно унищожение, на простото поддържане на баланс на властта. Мирът трябва да бъде изграден върху справедливост, цялостно човешко развитие, зачитане на основните човешки права, задържането на творението, участието на всички в обществения живот, доверието между народите, насърчаването на мирните институции, достъпа до образование и здравеопазване, диалог и солидарност.
В тази връзка в ден днешен да се реализира комуникация, която се занимава с търсенето на истинските причини за конфликтите е все по-рядко срещана, защото, както се казва в един древен афоризъм, "дърво, което пада прави повече шум от гора, която расте". Затова трябва да знаем как да бъдем съпричастни и да водим балансиран диалог, богат и безпристрастен, отворен и любящ, защото големите факти за човечеството са изградени около думите, които прокарваме в малкия ни ежедневен живот!
