Бeta версия

Cerca

Vatican News
Епископи в синодалната зала Епископи в синодалната зала  (Vatican Media)

#Synod 2018: призванието не се ражда в лаборатория, а в общността

Вярата и разпознаването на религиозното призвание, сексуалното възпитание, дигиталния свят, значението на Евхаристията са някои от ключовите теми от Синода на младежите, който се провежда във Ватикана до 28 октомври.

В изказванията на синодалните отци изпъкна призива за „обновена култура на призванието“. По-конкретно, пастирската дейност трябва да подпомага младите „да разпознават желанието на сърцето и открият кое го кара да трепти“.

Призванието не е лабораторен продукт, а се ражда в църковната общност, подчертават синодалните отци. Енорийската общност трябва наистина да бъде „полева болница“, а не затворена сама за себе си. Църквата трябва да се обогати с истински отношения и да бъде пространство за общение, даващо смисъл.  Ето защо, разпознаването на званието трябва да включва прекия контакт с младите хора. Само така диалога между мечтите на възрастните и визията на младите, по израза на Гьоте, може да се превърна в симбиоза, тъй като Църквата вижда у тях себе си и своята сила – да бъде място в което младите хора могат да срещнат Възкръсналия Христос.

Оттук призива пастирската дейност да премине отвъд схемите, насочвайки се към духовната преценка и взаимното изслушване, за да може спаситеното послание да бъде предадено разбираемо и достигне до новите поколения. Младите хора не са „предмет на договаряне“, а трябва да бъде засилена тяхната отговорност и бъдат въвлечени в живота на Църквата.

Възпитание в любов към бедните

Друг важен акцент в изказванията на синодалните отци е „възпитанието в любов към бедните: ако няма бедни, няма и християнско призвание, тъй като бедният помага да се разбере Словото. Затова е необходимо Църквата да говори и с най-слабите социални слоеве сред младежите, тъй като те са важен елемент от един по-голям проект: да се следва Исус Христос. В тази перспектива, Синодът призовава към една „по-хуманна подготовка предвид крайния индивидуализъм, насочвайки младите към социалната справедливост, зачитането на човешките права и укрепването на културата на живота“.

Семейството, люлка на живота и призванието

Въпросът за подготовката на младите преминава през подходяща пастирска дейност сред семействата, която да помогне за предаването на вярата между поколенията. Семейството, люлка на живота – припомня Синодът – е люлка и на призванието. Именно в семейството Църквата вижда зародиша на званието, което тя трябва да утвърди във вярата и в радостта на мисията. Днес – заявяват синодалните отци- семейството преминава критична фаза, защото е обект на атаки, а ролята на бащинството е отслабена. Като цяло, зрелите вярващи, не успяват да помогнат на младите за възприемането на Благата вест.  В действителност, всеки вярващ има отговорността да придружава младежите по пътя към личната среща с Исус, тъй като те са оформят на базата на полученото в семейството. Много често първите знаци на званието се проявяват в детските игри, затова е „препоръчително родителите да играят с децата си, за да им помогнат да разберат своето призвание“. Църквата трябва да бъде „семейство на семействата“, за да могат младите да се почувстват приети и разбирани по пътя на тяхното цялостно развитие и реализирането на техните мечти.

Примерът на Исус и учениците по пътя към Емаус

В съвременния свят, който често се присмива на Евангелските ценности, синодалните отци обръщат внимание и на ония младежи, които са отдалечени от Църквата и търсят убежища в други среди. Какъв трябва да бъде подходът към тях? Отговорът е: да им се помогне да видят и разберат срещата между Исус и учениците по пътя към Емаус, или необходимостта да вървят заедно с другите младежи и станат „част от Христовите ученици“.

По този път, Църквата трябва да бъде редом с тях и ги придружава, без да осъжда тяхното поведение: това е същността на истинското пастирско придружаване. Без да се забравя взаимното споделяне. В тази светлина, бяха направени предложения за организирането на поклонничества към светите места в Рим между синодалните отци и младите участници в Синода

Подготовка за срещата с Христос

Църквата е призвана да събуди безпокойство, да посочи не един от многобройните отговори, а вечния живот, като търси дълбокото желание на младежите да живеят живота в неговата пълнота, изтъкват синодалните отци. Срещата с Исус Христос може да се осъществи чрез молитвата и евхаристичното обожание или чрез добре подготвен духовен водач, който да помогне за нарастване на вярата. Църковната общност трябва да бъде готова да признае и придружава  и ония младежи, „забравени“ от пастирската дейност.

Значението на сексуалното възпитание

Някои от изказванията на Синода изтъкват важното значение на емоционалната зрялост или съзнанието за главното място на любовта в човешкото съществувание. Според синодалните отци, „сексуалното възпитание трябва да е насочено към разбирането и реализирането на тази истина, отдавайки място и на целомъдрената любов, добродетел, която помага да се зачита и насърчава „съпружеското значение“ на тялото“. Сексуалността не трябва да се пренебрегва, отхвърля или идеализира, посочват синодалните отци, а е необходимо нов подходящ пастирски подход, който да промени мисленето и пастирските структури предвид разпространяването на порнографията, предбрачните сексуални отношения и доброволните аборти към които много често прибягват младите хора.

По-добро познаване на дигиталния свят

Други предложения бяха насочени за по-добро познаване на дигиталния свят, за да може мобифона да стане за младите „средство и ориентир по пътя към Христос“. Припомнено бе, че много често младежите търсят отговорите на житейски въпроси в интернет и социалните мрежи, но онова което намират са технически или научни информации, а не любов, разбиране, емпатия или духовен водач, като Църквата, която може да им помогне да осъществят техния избор. „Младите търсят истинската свобода или да видят себе си в сърцето на Исус, където могат да се почувстват приети, обичани и у дома си“.  Същевременно бе отбелязано, че много младежи нямат достъп до интернет, а оттук и предупреждението да не се налагат западни модели и за опасността от „идеологическа колонизация“, която папата многократно разобличава. Посочен бе и феномена на „дигиталната миграция с която се обозначава виртуалното бягство на младите“, чрез интернет и социалните мрежи, от своите семейства и от културните и религиозни ценности, чието последствие е „отчуждаването и загубата на собствените корени“.

Младежите, „сеизмограф„ на действителността

Младежите са „сеизмограф„ на действителността, заявяват синодалните отци. Църквата трябва да им предложи мотиви да живеят и вярват, като избягва морализмите и демонстрирайки, че животът е отговор на призванието, което Бог дава на всеки един от нас. Младежите са способни сами да взимат решения, но трябва да им се помогне те да бъдат в дългосрочен план.

12 Октомври 2018, 09:10