#Synod2018: придружаване на семействата и след брака
Семейството бе тема, обсъдена в 14-те малки работни групи и засегната във втората част на Instrumentum laboris или работният документ на Синода. „Трябва да се създаде секция, която отдаде внимание както на придружаването на встъпилите в брак от дълго време, ката и на младите съпружески двойки, подобно на секцията посветена на религиозното съпровождане и на тези които се подготвят за ръкоположение", бе предложението на англофонската група, ръководена от кардинал Блейз Джоузеф Съпич.
„Instrumentum Laboris“ на Синода подчертава, че „всички млади хора, без изключение, имат право да бъдат ръководени в техният жизнен път“, припомня докладчикът на групата, монс. Марк Стюард Едуард. „За повечето млади хора в Църквата житейското призвание води към брака и семеения живот. Тези млади хора трябва да бъдат съпътствани от момента, в който осъзнават призванието за брак, защото този вид придружаване ги подготвя за радостите и битките в брачния живот“.
Във втората част на основния документ на синода „се набляга твърде много върху индивидуалното измерение на придружаването, пренебрегвайки незаменимата роля на семейството и младежките групи за укрепването на вярата“, изтъкна от своя страна франкофонската група с председател монс. Дейвид Макеър и докладчик монс. Лоран Персеро.
Повече внимание за неомъжените/неженени младежи, както и за тези с хомосексуална ориентация
„Християнското призвание на всеки един човек е да се превърне в осиновен син на Отца. Това призвание е насочено към всекиго, винаги и при всякакви обстоятелства“. Както се чете в доклада на франкофонската група, ръководена от монс. Бертранд Лакомб , акцентиращ върху втората част на документът “Instrumentum laboris”, посветен на проницателността и умението да боравим умело с различните ситуации в житейският ни път, както и на призванието на новите поколения. „Струва ни се, че хората, които нямат спътник в живота си не осъществяват призванието си или отказват да го осъществят“, изтъкна монс. Гаспер Гнеба, докладчик на групата. „Става въпрос да живеят в тяхното състояние пълнотата на себедаряването и съвършенството на евангелското служение към Църквата и света, който ги заобикаля“.
Въпросът за състоянието на неженените/неомъжени младежи бе обсъден и от испанско говорещата група, ръководена от кард. Оскар Андрес Родригес Марадиага, с помощта на своя докладчик, кард. Хосе Луис Маестрохуан.
„Това е сложна тема, за която трябва да се вгледаме в първоизточника на феномена, дали става въпрос за социологически феномен или призвание, дали е въпрос на избор или удобство, имайки предвид нуждата от грижа за другия, която се заменя с егоцентризъм. Във всеки случай трябва да се насърчават и тези, които са избрали да преминат през житейският си път сами, мнозина от които са близо до Църквата“, отбеляза кард. Маестрохуан. Препоръката от испанско говорящата група е при разпознаването на званието да се „размишлява какъв трябва да бъде подхода към хората с хомосексуална ориентация, които не могат да бъдат изключени от пастирската грижа“.
(rv-sir-anti)
