Бeta версия

Cerca

Vatican News
Монахини от клаузирата в религиозния дом Санта Марта Монахини от клаузирата в религиозния дом Санта Марта  (Vatican Media)

Апостолическа конституция за женския съзерцателен живот

Насърчаването на едно адекватно обучение; специфични критерии за автономията на съзерцателните общности; членството на манастирите във федерация: това са някои точки на апостолическата конституцията на папа Франциск „Vultum Dei quaerere” („Търсенето на Божието лице”).

Изабела Пиро – Йоан Хаджиев – Ватикана

Да бъдат „фарове и факли”, които да водят и придружават пътуването на човечеството, да бъдат мъдри събеседници, които знаят как „да разпознаят  въпросите, които поставят  Бог и човечеството”: това е предизвикателството, дадено от папа Франциск на клаузурните монахини чрез апостолическата конституция „Vultum Dei quaerere”. Документът посочва 12 теми за размисъл за богопосветения живот като цяло и завършва с 14 законодателни члена. В един свят, който се стреми към Бога, дори и несъзнателно – пише Папата – богосветените лица никога не трябва да спират в търсенето на Бог, носейки Евангелието в съвременния свят. Това не е лесна задача, като се има предвид сегашната реалност, която „се подчинява на икономическата и консуматорката логика на властта”. Но именно в този контекст мълчанието, слушането, стабилността на съзерцателния живот „могат и трябва да бъдат предизвикателство”.

Богопосветеният живот – история на страстната любов към Бога и човечеството

Бидейки „неоценим и неотменим дар” за Църквата – се казва в „Vultum Dei quaerere” – „богосветеният живот е история за една страстна любов към Господ и човечеството”, която се разпалва  чрез „страстното търсене на лицето на Бога”, пред което „всичко се преоразмерява”, тъй като то се гледа с „духовни очи”, които позволяват да се съзерцава „света и нещата през очите на Бога”. Изправени пред изкушения, Папата призовава клаузурните монахини към „смело водене на духовната борба”, побеждавайки с упоритост „изкушението, което води до апатия, рутина, демотивация и парализираща леност”.

Обучение и молитва

Папата ни призовава да „размислим върху  дванадесет теми за богосветения живот като цяло. Първата е обучението – безкраен процес, който „изисква постоянно обръщане към Бога” и едно подходящо време между девет и дванадесет години. Следователно, Папата призовава манастирите „да отделят голямо внимание на духовното разпознаване на призванията, без да се влияят от изкушението за числеността и ефективността”. След това следва темата за молитвата: „сърцевината на богопосветения живот”, тя не трябва да бъде живяна като едно обръщане на монашеския живот към него самия, а като „уголемяване на сърцето, за да обхване цялото човечество”, особено страдащите. По този начин общностите ще станат „истински школи по молитва”, подхранвана от „скандалната красота на Кръста”.

 Евхаристия и изповед

Централно е Божието Слово, живяно в Lectio Divina, която позволява да се премине „от библейския текст към живота” и трябва често да проникне в целия ден на „човека и общността” на съзерцателните монахини, като им помага да „разпознаят това, което е от Бога, и това, което може да ги отдалечи от него”. Но Lectio Divina трябва да се превърне в действие, „подарък за другите в любовта”. Впоследствие Конституцията припомня значението на Евхаристията и Изповедта, предлагайки да „се удължи евхаристичното обожаване” и да се преживява Изповедта като „привилегирована възможност да съзерцават милосърдното лице на Отца”. Опитвайки прошка на Бога, могат да станат „пророци и служители на милосърдието и инструменти на помирението, прошката и мира”, от които светът днес има „особена необходимост”.

Животът на общността и автономията на манастирите

Петата тема, засегната от Конституцията, е за братския живот в общността, разбиран като „размисъл за начина, по който да даряваме себе си на Бога” и „първата форма на евангелизацията”. „Една общност съществува, защото е родена и е изградена с участието на всички – пише Папата – с оглед на „силната духовност на общението” и „взаимната принадлежност". И това е свидетелство още по-необходимо „в едно общество, белязано от разделение и неравенство”. „Възможно е и добре да живеем заедно – гласи документът – въпреки разликите в поколенията, образованието и културата”. В действителност, тези различия не пречат на братския живот, но го обогатяват, тъй като „единството и общението не означават еднаквост”. Шестата тема се отнася до независимостта на манастирите: въпреки че благоприятства стабилността, единството и съзерцанието в една общност, автономията „не означава независимост или изолация” – пише Папата, призовавайки съзерцателните монахини да не се „разболяват” от самодостатъчност.

Федерации и клаузура

В седмата тема Папата припомня значението на федерациите като „структури на общение между манастирите, които споделят една и съща харизма”. Насочени към насърчаването на съзерцателния живот в манастирите и като помощ при формирането и в конкретните нужди на общностите, федерациите – посочва Папата – „трябва да бъдат подпомагани и създавани”. Осмата тема е свързана със клаузурата, „знак за изключителния съюз на Църквата годеница с нейния Господ”.

Работа и мълчание

След това папа Франциск подчерта значението на работата, която съзерцателните монахини трябва да извършват „с преданост и вярност, без да бъдат повлияни от манталитета на ефективността и от активизма на съвременната култура”. Ето защо работата трябва да бъде възприемана като „служба на човечеството и солидарност с бедните”. Тишината трябва да бъде възприемана като „слушане и преживяне на Словото”, като „пълна с милосърдие”, която „чува Бог и вика на човечеството”.

Цифровата култура и средствата за комуникация

Съзнавайки промените в обществото и цифровата култура, която „има решаващо влияние при формирането на мисленето и начина за свързване със света”, папа Франциск поставя като единадесета тема средствата за масова комуникация. Папата ги определя като „полезни инструменти за обучение и общуване”, но призовава съзерцателните монахини към „разумна проницателност”, така че тези средства да не бъдат причина за „разсейване или бягство от братския живот, увреждане на призванието или пречка за съзерцанието”.

Аскетизъм: съзерцателите монахини – „стълба” към Бога

Последната тема е за аскетизма: „красноречив знак за вярност” в един глобализиран свят без корени, пример за „човечеството, белязано и разкъсвано от толкова много разделения”, за това, как да сме до ближния си, въпреки различията, напреженията, конфликтите и несигурността. Аскетизмът не е бягство от света поради страх – подчертава папа Франциск – защото монахините „продължават да са в света, без да са част от света”. Тяхното пророчество е „постоянно да се застъпват за човечеството” пред Господа, да слушат вика на тези, които са „жертви на културата на изхвърлянето”. По този начин съзерцателните монахини ще бъдат „стълбата”, чрез която Бог слиза, за да се срещне с човека и чрез която човекът се изкачва до Бога.

Търсенето на кандидатки да не бъде само за да преживее манастирът

Заключителните разпоредби, които са разделени на 14 члена, които всъщност превеждат на правен език това, което преди бе казано от Папата. По-специално, чл. 3 гласи, че може да се посещават курсове за обучение „също и извън собствения манастир” и че „трябва  абсолютно да се избягва търсенето на кандидатки от други страни, с единствената цел да се осигури оцеляването на манастира”. Чл. 8 изброява изискванията, необходими за юридическата автономия на общността, между които са капацитета за формиране и управление, включването в местната Църква и възможността за съществуване. Ако тези условия не са изпълнени, Конгрегацията за институтите за богопосветен живот „ще обмисли дали да се създаде специална комисия за съживяването на манастира или за неговото закриване”.

Манастирите да бъдат част от федерация

Чл. 9 подчертава, че „всички манастири трябва да бъдат част от някоя федерация”, която може да бъде създадена според географски критерии или според близостта на духа и традициите. Ако манастирът не може да се федерира, конституцията заявява, че трябва да се поиска разрешение от Светия престол, на когото е поверено да вземе едно подходящо решение. И накрая, чл. 14 установява, че Конгрегацията за институтите за богопосветен живот трябва да публикува инструкции за прилагане на конституцията според харизмите на различните монашески семейства. Тези насоки за прилагане трябва да бъдат одобрени от Светия престол.

10 Септември 2018, 14:30