Cerca

Vatican News
Папа Павел VІ Папа Павел VІ 

40 години от смъртта на Павел VІ: закрилник на зараждащия се живот

На 6 август 1978 в 21.40 ч. в Апостолическия дворец в Кастел Гандолфо умира папа Павел VІ. Една почти неочаквана смърт, независимо че папа Монтини от дълго време страда. В лятната резиденция близо до Рим папата пристига на 1 август. Тогава бива посрещнат от епископа на Албано, Гаетано Боничели. Със смъртта на Павел VІ завършва един понтификат, продължил 15 години, по време на който закрива Втория ватикански събор и играе водеща роля при прилагането на неговите решения.

Той бе първия папа, който пътува със самолет и посещава всички континенти. Много от неговите документи – енциклики и апостолически писма – все още имат една изключителна актуалност. Обявен е за блажен от папа Франциск на 19 октомври 2014, а на идния 14 октомври ще бъде обявен за светец. За папа Монтини пред Vatican News говори постулаторът на процеса за канонизацията му, отец Антонио Марацо.

Послание на хуманност

„Този земен живот, въпреки трудностите, тъмните тайни, страданието и неизбежната  преходност, е един прекрасен факт, едно винаги оригинално чудо", се чете в размишленията на папа Монтини, в които говори за човешкия живот, достоен да бъде възпят с радост. „Посланието на хуманност на Павел VІ, което намираме в „Мисли за смъртта“, се среща и в неговото завещание: там намираме синтеза на това как папа Монтини разбира човека и по-специално, човека образ Божий“, пояснява отец Антонио Марацо.

Цивилизация на любовта

„Четиридесет години след смъртта му, Църквата продължава по един различен път, започнал с Втория ватикански събор, позовавайки се именно на поучителната власт на папа Монтини, която поставя човека в центъра, но и отдава внимание на човека не само и единствено от антропологична гледна точка, а като образ Божий, човека пожелан от Бог по негово подобие, човека, който има стойност и достойнство“. Това виждане за човека у Джовани Батиста Монтини се откроява още в първите години на свещенството, в загрижеността му към последните. Неговото наследство се състои именно в този огромен обрат, който даде на Църквата. Трябва да отдаваме внимание на човека по същия начин по който му отдава внимание Бог: с милосърдие, което за папа Монтини е нежност, внимание, разбиране към човешките ограничения, без да съдим безсмислено, а търсейки по-скоро да градим. Монтини говореше за цивилизацията на любов, която не се основава на осъждане, а на разбирането и възобновяването, защото във всеки човек остава следа от Бог, която трябва да се опитваме да откроим и изтъкнем“.

Централното място на Христос

Понтификатът на Павел VІ, продължил 15 години, започва веднага след Конклава през юни 1963, когато кард. Монтини, свещеник и епископ, роден в Кончезио през 1897, бива избран, за да продължи Втория ватикански събор и да го води със сигурна ръка, за една „изгубена Църква,слугинята на човечеството, по-склонна към послания на доверие, отколкото към зловещи знамения“. От предишните си години в служба на ватиканската дипломация, папа Монтини запазва способността да изслушва и изкуството да изгражда мира. От ангажимента му с младежите, се откроява предаването на една разумна и свободна вяра, на една култура жадна за истината и отворена за диалога. В периода като архиепископ на Милано, предава силният опит от една Църква близо до хората. На 14 октомври ще бъде обявен за светец. „Папа Франциск реши Павел VІ да бъде канонизиран заедно с монс. Ромеро, който е мъченик, и други светци на милосърдието. Светостта не се базира на ролята, заемна в живота. Канонизираната святост за Църквата е преди всичко представянето на един модел на християнски живот и същевременно едно специално застъпничество пред Бог. В случая с Павел VІ, онова което ни оставя е централното място на Христос, вниманието към Него“, изтъква отец Марацо

Закрилник на зараждащия се живот

В своята енциклика Humanae Vitae, преди петдесет години, Павел VІ разглежда съкровената връзка между съпружеската любов и отвореността към живота. „Монтини винаги казва, че е искал една енциклика за съпружеската любов и креативната приемственост на Бог дадена на човек: да дадеш живот, да сътрудничиш в даването на живота. Интересно е, че именно двете чудеса – както това представено за беатификацията, така и това за канонизацията – се отнасят до нещо специално, изключително: това са две чудеса към два плода, към един живот, който все още не се е проявил като история, но който вече е история. Ето защо, можем да определим Монтини като закрилник на зараждащия се живот, защото и двете майки и семейства отправиха молитви към папа Монтини в една отчайваща ситуация за плода. Преди всичко в последния случай на едно италианско момиченце, което расте и се развива добре в утробата на майка си до 13-та седмица, но на 24-та седмица лекарите се сблъскват с една безнадеждна ситуация, защото околополдната течност липсва и има опасност детето да се роди мъртво или силно деформирано и с няколко часа живот. В действителност днес момиченцето е здраво. Онзи, който препоръчва на семейството да се моли на папа Монтини е самия гинеколог, именно в периода на беатификацията, през октомври 2014; момиченцето се ражда в деня на Рождество Христово. Тези две чудеса ни карат да разберем, че от корена, от зараждащият се живот, идва всичко онова, което ще дойде вследствие: това са вече човешки същества, които Бог смята за свои чеда“, завършва отец Марацо.

06 Август 2018, 11:14