Синодът за Амазония: нови пътища за Църквата и за интегрална екология

Амедео Ломонако – Маня Кавалджиева – Ватикан

За Църквата е важно „да се вслушва в туземното население и всички общности, които живеят в Амазония“. На тази мисъл се базира подготвителният документ на срещата за епископския Синод за  Амазония, предвиден да се проведе през месец октомври 2019 г. Темата на Синода е: „Нови пътища за Църквата и за интегрална екология“ и е свързана с актуалното и тревожно състояние на тази главна екосистема.

Културата на премахване

Гората на Амазония, последният „бял дроб“ на планетата, която е от жизнено значение, е сериозно разрушавана от дълбока криза, „причинена от продължителното вмешателство на човека“ с преобладаващата „култура на премахване“. За жителите на този район и по-конкретно за местното население, трябва да се помисли за „пътища на евангелизация“.

Амазония – „огледало и мост“

В документа се чете, че „Амазония е огледало на цялото човечество“ и изисква „структурни и личностни промени на всички хора, на държавите и на Църквата“. Тази специфична територия  е и изходна точка за изграждане на „мост към другите важни  биоми“, едни от които са басейнът на Конго, мезоамериканският биологичен коридор и тропическите гори в азиатско-тихоокеанския регион. Документът, разделен на три части, е насърчение да се гледа, да се преценява и да се действа.

Идентичност и вик на Панамазония

Седем милиона и половина квадратни километра – един от най-големите резервати на биоразличие по света и повече от една трета от първичните гори на планетата. Това са някои от отличителните данни за Амазония, чиято територия се разпростира в различни държави: Бразилия, Боливия, Еквадор, Перу и Венецуела.

Експлоатирани народи

Богатствата на горите и реките са заплашени от големите икономически интереси, които предизвикват унищожение и замърсяване. Това положение, към което се прибавя и злото на наркотрафика, излага на риск оцеляването на амазонските народи, които са  и „жертва на промяната  на  ценностите на световната икономика“. В документа се посочва, че икономическият модел поставя на преден план „печалбата, която е по-важна от човешкото достойнство“.

Идентичността на туземното население

В подготвителния етап за Синода за Амазония се припомня, че близо три милиона туземно население живее в региона, представляващо близо 390 различни народи.  Те „съхраняват особена културна идентичност и специфично историческо богатство“. Трябва да се борят за защита на съществуванието си  и на своите територии. В редица от тези контексти присъства Католическата църква „чрез мисионери и мисионерки“, които са ангажирани със защитата на местното амазонско население. В историята на мисионерството, Амазония много пъти е била и „място на мъченичество“.

Срещата на папа Франциск с местните населения

В подготвителния документ за Синода има също така и позоваване на срещата на папа Франциск през миналия месец януари в Пуерто Малдонадо, Перу, с народите на Амазония. Тогава Светият Отец бе казал: „имаме нужда от вашата мъдрост и вашите познания, за да можем да се запознаем, без да го унищожаваме, с богатството на този регион“.

В документа се изтъква, че „процесът на евангелизация в Амазония не може да бъде отделен от насърчаването на грижата за територията и нейните народи“. Както се казва и в папската енциклика „Laudato sì“, „интегралната екология включва и необходимостта от насърчаването на личната, социалната и екологичната хармония“, за което имаме нужда и от съответна промяна.

Мисионерски плам в Амазония

Мисионерският подход за Амазония изисква „църковно учение, което да се упражнява от вслушването в Светия дух, който е в състояние да гарантира от една страна единството, а от друга и различието“.

Нови пътища за Църквата с лицето на Амазония

В документа се отбелязва, че „специалната асамблея за региона на Амазония трябва да установи нови пътища, за засилване на присъствието на Църквата в района и за да се даде отговор на ситуациите на несправедливост, като неоколониализма на добивната промишленост, инфраструктурните проекти, които вредят на биоразличието и налагането на културни и икономически модели, които са чужди на живота на местното население“.

Алтернативен модел на развитие

Църквата с лицето на Амазония трябва да „търси алтернативен модел на развитие – интегрален и социален, базиращ се на такава етика, насочена към отговорността за истинска природна и човешка екология, вкоренена в евангелието на справедливостта, на солидарността  и на универсалната дестинация на благата; която да превъзмогне консуматорската и индивидуалистична логика; която да се откаже да подчинява етичните критерии на икономическата и технологична власт“.