Cerca

Vatican News
Монахини от манастир със строг съзецрателен живот Монахини от манастир със строг съзецрателен живот  

Cor orans: нова инструкция за манастирите със строг съзерцателен живот

Конгрегацията за институтите за богопосветен живот и обществата с апостолически живот публикува нова инструкция за женския съзерцателен живот. Документът подчертава ролята на диоцезния епископ, който е длъжен да наблюдава за евентуални злоупотреби.

отец Йоан Хаджиев - Ватикана

„Cor orans” е новата инструкция на Конгрегацията за прилагане на апостолическа конституция „Vultum Dei quaerere” за женския съзерцателен живот. С мандата на папата, Конгрегацията за институти за богопосветен живот и обществата с апостолически живот изготви инструкцията, отправена към „Църквата, със специално внимание към манастирите от латински обряд, за да се изяснят разпоредбите на закона, развивайки и определяйки процедурите при неговото спазване”.

Има различни теми и аспекти, върху които набляга новата Инструкция. Ще представим сега синтез на някои основни теми:

Автономия на манастира

Църквата - чете се в документа - признава на всеки манастир sui iuris „една подходяща юридическа автономия, на живот и управление, чрез която общността на монахините може да има своя собствена дисциплина”. Под името „манастир sui iuris” се разбира „дом на женска монашеска общност, която изпълнявайки изискванията за истинска автономия на живот, е законно основана от Светия престол и притежава юридическа автономия, както е предвидено по закон”. Автономността на манастира насърчава „стабилността на живота и вътрешното единство на общността, осигурявайки условията за живот на монахините, в съответствие с духа и характера на Института на принадлежност”.

Основаване

Основаването на манастир на монахини може да се осъществи „от един манастир или чрез действията на Федерацията”. Под „федерация на манастири” се разбира една „структура на общение между няколко автономни манастира от същия Институт, основана от Светия престол, който одобрява и устава ѝ”. При избора на мястото за основаване „аспектът на отделяне от света трябва да бъдат особено планиран и обмислен, предвид общественото свидетелството, което монахините са длъжни да дават за Христос и за Църквата чрез съзерцателния живот, в зависимост от естеството и целта на Института на принадлежност”.

Канонично основаване

Манастир на монахини е издигнат в манастир sui iuris „по молба на общността на основаващия манастир или по решение на федералния съвет, с одобрението на Светия престол”. Сред изискванията за канонично основаване е и присъствието на „общност, която е дала един добър пример за общ братски живот, с необходимата жизненост, за да живее и да предава харизмата, с най-малко осем монахини с вечни обети, при условие, че по-голямата част не е в напреднала възраст”. Автономният манастир „има способността да придобива, да притежава, да управлява и отчуждава временни блага, в съответствие с универсалния и собствения закон”. Активите на автономния манастир „се управляват от една монахиня с вечни обети, с поста на икономка, избрана по силата на закона и различна от висшата настоятелка на манастира”. Когато в автономен манастир броят на монахините с вечни обети падне до 5 - четем в Инструкцията - „общността на споменатия манастир губи правото да избира своята настоятелка”.

Обвързване

Обвързването е особена форма на помощ, която „Светият престол установява в конкретни ситуации, в полза на общността на манастир sui iuris, чиято автономия е само формална, но в действителност несигурна или несъществуваща. Обвързването е конфигурирано „като подкрепа от правно естество, която трябва да прецени дали невъзможността да се управлява живота на автономния манастира във всичките му измерения е само временна или необратима, помагайки на общността на обвързания манастир да преодолее трудностите или да получи, каквото е необходимо за закриването на манастира”.

Пренасяне

Под „пренасяне” се разбира „прехвърлянето на монашеска общност от нейното седалище на друго, поради справедлива причина, без да се променя правното положение на манастира, състава на общността и заемащите различни длъжности”. За да се осъществи пренасянето е необходимо, наред с други неща, „да се вземе решение на конвентуалния капитул на манастира, прието с мнозинство от две трети от гласовете”.

Закриване

Манастир на монахини, „който не може да изрази, в съответствие с съзерцателното естеството и целите на Института, специалното публично свидетелство за Христос и Църквата, Неговата Годеница, трябва да бъде закрит, като се има предвид благото на Църквата и на Института, към когото принадлежи манастирът”. От Светия престол „в тези случаи зависи решението, дали има нужда да се основе комисия ad hoc”. Сред критериите, които могат да обосноват закриването са: броят на монахините, напреднала възраст на повечето членове, истинският капацитет за управление и обучение, липсата на кандидатки от много години, липсата на необходимата жизненост в живеенето и предаването на харизмата в динамична вярност. Манастир на монахини „може да бъде закрит само от Светия престол, който е получил мнението на диоцезния епископ”.

Църковен контрол над манастира

Във всяка структура на общение или на управление, в която може да се включат женските манастири, „им е гарантиран необходимият и правилен надзор, упражняван основно - но не само - с редовно посещение на външен за манастира орган”. „Всеки женски манастир е поверен на надзора на един орган, тъй като режимът на двойна зависимост вече не присъства в Кодекса за канонично право”.

Връзки между манастира и диоцезния епископ

Всички женски манастири, въпреки тяхната вътрешна автономия и евентуално външно освобождаване, „са подчинени на диоцезния епископ, който упражнява пастирската си грижа” в различни случаи. Общността на манастира „е под ръководството на епископа, към когото трябва да се има набожно уважение и почит в това, което се отнася до извършване на публично богослужение, грижата за душите и формите на апостолат, съответстващи на техния характер”. Диоцезният епископ, освен това, „по повод на пастирските му визити или други бащински посещения, а също и в случай на необходимост, може да вземе подходящи решения, когато установи, че има злоупотреби, след като призивите на висшата настоятелка не са имали никакъв ефект”.

Отделяне от света

Инструкцията припомня, че „отделянето от света характеризира естеството и целта на институтите за богопосветен живот и съответства на казаното от Св. Павел, че не трябва да се съобразяваме с този век, трябва да се избягва всяка форма на светското”. За монашеския живот, клаузурата „е общо изискване за всички институти и изразява материалния аспект на отделянето от света - което, обаче, не изчерпва обхвата ѝ - тя помага да се създаде във всеки монашески дом атмосфера и среда, благоприятни за вглъбеност, необходима за живота на всеки монашески институт, но особено за тези, посветени на съзерцанието”.

Средствата за комуникация

Вглъбеността и мълчанието са изключително важни за съзерцателен живот като „необходимо пространство за слушане и шептене на Словото и за да се укрепи погледа на вярата, който улавя присъствието на Бог в личната история, в тази на сестрите [...] и в събитията в света”. Поради тази причина, медиите трябва да се „използва с умереност и сдържаност, не само по отношение на съдържанието, но и на количеството на информацията и типа комуникация, така че да са в услуга на обучението за съзерцателен живот и за необходимата комуникация, а не причина за разсейване или за избягване на братския живот в общността, нито да е щета за вашето призвание, нито пречка за вашия живот, изцяло посветен на съзерцание”.

Клаузура

Всеки един манастир на монахини или женска монашеска конгрегация „трябва да спазва папската клаузура или да я определи в конституцията си или в друг кодекс на собственото право, като зачита собствения си характер”. Църквата „насърчава монахините да живеят вярно и с чувство за отговорност духа и дисциплината на клаузурата, за да разпространяват в общността едно плодотворно и пълно ориентиране към съзерцанието на Бога, Един и Тройствен”.

Папска клаузура

Папската клаузура, създадена през 1298 г. от Бонифаций VIII, е тази, която е „в съответствие с нормите, дадени от Светия престол” и изключва външните задачи на апостолат. Папската клаузура за монахините „има значението на признаване на специфичността на един изцяло съзерцателен живот, който развивайки по особен начин духовността на венчаването с Христос, се превръща се в знак и реализация на изключителния съюз на Църквата съпруга с нейния Господ”. Участието на верните в Литургиите или Lectio divina в църквата или параклиса на манастира „не оправдава излизането на монахини от папската клаузура или влизането на верните в хора на монахините”, освен в специални случаи, по решение на манастирския капитул”. Висшата настоятелка на манастира „отговаря за непосредствената защита на клаузурата, да гарантира практическите условия за отделянето от света и да насърчава, вътре в манастира, любовта към мълчанието, самовглъбението и молитвата”.

Конституционна клаузура

Конституционната клаузура, която заменя в Кодекса за канонично право малката папска клаузура на Пий XII, е един вид клаузура, предназначена за монахини, които живеят съзерцателен живот, който съчетават с някоя подходяща дейност на апостолат или християнско милосърдие. Под „конституционна клаузура” се разбира „монашеското пространство, отделено от външността, което трябва поне минимално да обхваща онези части от манастира и градините, предназначени изключително за монахините и където само в случай на необходимост може да бъда допуснато присъствието от външни лица”. Трябва да бъде „едно пространство на мълчание и самовглъбение, където може да се развие постоянното търсене на Божието лице, според харизмата на Института”.

Монашеска клаузура

Освен папската и конституционалната клаузура, известни от Кодекса по канонично право, Св. Йоан Павел II, в следсинодалното насърчение „Vita consacrata” бе добавил и трета: монашеската клаузура. За манастирите на съзерцателните монахини, монашеската клаузура, запазвайки характера на една по-строга дисциплина от общата”, дава възможност да се свърже с основната функция на богослужение, едни по-широки форми на посрещане и гостоприемство”.

Обучение

Монахинята става пълноправен член на общността на манастира sui iuris и участник в неговите духовни и материални блага „с даването на вечни обети - свободен и окончателен отговор на призива на Светия Дух”. Кандидатките се приготвят за вечните обети „минавайки през различните етапи на монашеския живот, през които получават едно адекватно обучение и са част, въпреки че в различна степен, от общността на манастира.” Образуването в съзерцателния монашески живот „се основава на личната среща с Господ. Започва с Божия призив и решението на всяка да следва, в съответствие с тяхната харизма, стъпките на Христос, като негова ученичка, под действието на Светия Дух”. Под „постоянно или продължително обучение” се разбира „пътят на целия живот, както личен, така и на общността, който трябва да доведе до уподобяването на Господ Исус и до усвояването на чувствата си в тотално послушание към Отца”.

31 Май 2018, 13:27