Папата: нека изпросим дара на мира
Светла Чалъкова – Ватикана
Нова молитва за мир от папа Франциск. На литургията, отслужена на военното гробище в Рим, в Деня възпоменаващ всички покойни, Франциск повтори, че войната винаги е поражение и че в крайна сметка, също победителите трябва да заплатят една много висока цена. „Гледайки възрастта на тези загинали– отбеляза той – мнозинството от двайсет до трийсет години, прекъснати животи, животи без бъдеще тук, си помислих за родителите, за майките, които получават онова писмо с думите: „Госпожо , имам честта да ви кажа, че имате син герой“. — Да, герой, но ми го отнеха. Толкова много сълзи в тези прекъснати животи“.
Мислите на папата се насочиха и към все още кървавото настояще. „Не мога да не мисля за днешните войни – продължи Франциск – Същото се случва и днес, много хора, млади и стари, във войните по света, дори тези, които са най-близо до нас, в Европа или извън нея. Колко смъртни случаи! Животът се унищожава без съзнание за това“. „Днес, мислейки за мъртвите – добави той – в деня възпоменаващ покойните и имайки надеждата, нека молим Господа за мир, за да не се избиват повече хората във войни“. „Много смъртни случаи – добави той. Много войници, които оставят живота си там. И това е така, защото войните винаги са поражение. Винаги. Няма пълна победа, единият побеждава другия, но зад това стои поражението на заплатената цена. Нека се молим на Господа за починалите, за всички - завърши папата -. Нека Господ приеме всички, да се смили над нас и да ни даде надежда да вървим напред. И да можем да се срещнем всички заедно, когато ни повика“.
В първата част на проповедта си папата се съсредоточи върху общия смисъл на възпоменанието на покойните. „Честването на ден като днешния ни носи две мисли, памет и надежда – каза той – Спомен за тези, които са ни предшествали, които изживяха живота си, които завършиха своя живот. Спомен за толкова много хора, които са ни сторили добро, в семейството, сред приятелите. Спомен и за тези, които не успяха да сторят много добро, но бяха приети в паметта на Бог, в милостта на Бог. И там е тайната на тази велика милост на Господ“.
„И след това надеждата - продължи Франциск -. Това е спомен да гледаме напред, да гледаме нашия живот, нашия път. Вървим към среща, с всички, с Господ. И ние трябва да молим Господ за благодатта на надеждата: надеждата, която никога не разочарова, никога. Надеждата, която е онази ежедневна добродетел, водеща ни напред, която ни помага да решаваме проблемите и да търсим изходи от много проблеми, но винаги напред. Тази плодотворна надежда, тази ежедневна богословска добродетел, на всички моменти. Ще кажа богословската добродетел, която ни е под ръка, която винаги ни помага. Надеждата, която не разочарова".
След литургията, Франциск прекоси в инвалидна количка една алеите на гробището, спирайки се пред гроба на редник У. Пъркинс от уелската гвардия, който е бил на 28 години, когато е починал на 13 юни 1944 г., и постави букет от бели рози.
