Франциск: човечеството, разделено от войни, се нуждае от благата вест за мира

Микеле Равиар – Ватикана

„Изразявам своята близост в Христос към всички мисионери по света, особено към онези, които преминават през трудни времена: възкръсналият Господ, възлюбени, винаги е с вас и вижда вашата щедрост и вашите жертви за мисията на евангелизацията в далечините места“. Така папа Франциск се обръща към мисионерите по света в посланието си за 97-ия Световен ден на мисиите, който ще бъде отбелязан на 22 октомври.

Размишлението на папата черпи вдъхновение от срещата на учениците от Емаус с Възкръсналия Исус, разказан в Евангелието според Лука и ни приканва да имаме „горящи сърца“, „отворени очи“ и „ходещи крака“. „И днес, както и тогава - пише папата - възкръсналият Господ е близо до Своите ученици мисионери и върви редом с тях, особено когато се чувстват изгубени, обезсърчени, уплашени, пред лицето на тайната на беззаконието, което ги заобикаля и иска да ги задуши“.

Студеното сърце не може да разпали сърцата на другите

След като изслуша двамата ученици от Емаус, Исус „им обясни Писанията и всичко, което е написано в тях за Него“ и това разпали сърцата им. Христос, подчертава папата, всъщност е „живото Слово, което единствено може да накара да гори, просвети и преобрази сърцето“.

Познаването на Писанията е важно за живота на християнина и още повече за проповядването на Христос и неговото Евангелие. Иначе какво се предава на другите, ако не личните идеи и проекти? И може ли някога студеното сърце да разпали сърцата на другите? Затова нека винаги позволяваме да бъдем придружени от възкръсналия Господ, който ни обяснява значението на Писанията. Нека му позволим да разпали сърцата ни, да ни просвети и преобрази, за да можем да възвестим Неговата тайна на спасението на света със силата и мъдростта, които идват от Неговия Дух.

Преломяването на хляба е мисионерското действие par excellence

Привечер Исус вечеря с учениците си, и на трапезата, като взе хляб, благослови го и го преломи. Това отвори очите им и те Го разпознаха като Месията именно когато Той изчезна от погледа им. „Христос, който преломява хляба“, повтаря папата, „сега става преломения хляб“, „сега влиза в сърцата на учениците, за да ги накара да горят още повече, тласкайки ги да тръгнат отново на път без колебание, за да предадат уникалното преживяване от срещата с Възкръсналия на всички на срещата!”.

В тази връзка трябва да се помни, че простото преломяване на материалния хляб с гладните в името на Христос вече е християнско мисионерство. Още повече, че преломяването на евхаристийния хляб, който е самият Христос, е мисионерско действие par excellence, защото Евхаристията е източникът и върхът на живота и мисията на Църквата.

Единство, което се постига чрез ежедневна молитва, особено в обожание. Култивирайки с любов това общение с Христос - посочва папата - „ученикът-мисионер може да стане мистик в действие“.

Да бъдем свидетели на живота, който никога не умира

След като разпознаха Исус, учениците незабавно заминаха за Йерусалим, за да споделят с другите, „крака в движение“, радостта от срещата с Господ. Образ, който припомня валидността на missio ad gentes за евангелизиране на всеки човек и всеки народ до краищата на земята.

Не може наистина да се срещне възкръсналия Исус, без да сме разпалени от желанието да Го кажем на всички. Следователно първият и основен ресурс на мисията са тези, които са разпознали възкръсналия Христос в Писанието и в Евхаристията и които носят Неговия огън в сърцата си и Неговата светлина в погледа си. Те могат да свидетелстват за живота, който никога не умира, дори в най-трудните ситуации и в най-мрачните моменти.

Синодалната цел за по-тясно мисионерско сътрудничество

„Днес повече от всякога -  подчертава папата - човечеството, наранено от толкова много несправедливости, разделения и войни, се нуждае от Добрата вест за мира и спасението в Христос“ и поради тази причина „мисионерското обръщане остава основната цел, която трябва да си предложим като индивиди и като общност“.

Всеки може да допринесе за това мисионерско движение: с молитва и действие, с дарения на пари и страдание, със собственото си свидетелство. Папските мисионерски дружества са привилегированият инструмент за насърчаване на това мисионерско сътрудничество на духовно и материално ниво. Ето защо волните дарения за Световния ден на мисиите са предназначени са Папското общество за разпространение на вярата.

Неотложност за мисионерската дейност на Църквата, която включва все по-тяснота мисионерско сътрудничество на всички нейни членове на всяко ниво и което, заключава Франциск, „е съществена цел на синодалния път, който Църквата предприе“.

Този път със сигурност не е затваряне на Църквата в себе си; това не е процес на обществено допитване, за да се реши, както в парламента, в какво трябва да се вярва и практикува или не според човешките предпочитания. По-скоро това е тръгване на път като учениците от Емаус, слушане на Възкръсналия Господ, който винаги идва сред нас, за да ни обясни значението на Писанията и да преломи Хляба за нас, така че да можем да продължим Неговата мисия в света със силата на Светия Дух.

svt/ vatn