Обща аудиенция: Шарл дьо Фуко, пример за Евангелието, прогласено с кротост
Адриана Мазоти - Ватикана
„Днес бих искал да говоря с вас за човек, който превърна Исус и най-бедните му братя в страстта на живота си“. С тези думи папа Франциск започна катехизисната си беседа на днешната генерална аудиенция на площад „Свети Петър“, която посвети на вети Шарл дьо Фуко, свидетел на ревността в проповядването на Евангелието и свидетел на кротостта, търсенето на диалог и близостта с всички. В центъра на живота му е Евхаристията, пред която той спира за дълго време в молитва и обожание, чувствайки, че само Исус, който присъства там, може да го сближи с много братя нехристияни.
„Загубих сърцето си за Исус“
„Свети Шарл дьо Фуко, туптящо сърце на милосърдието в скрития живот“, бе заглавието на катехизисната беседа. След младост – каза папа Франциск – живяна далеч от Бог, след като се бе обърнал, Шарл дьо Фуко казва за себе си: „Изгубих сърцето си за Исус от Назарет“:
Така брат Шарл ни напомня, че първата стъпка към евангелизирането е да имаме Исус в сърцето си, да „загубим главата си“ за Него. Ако това не се случи, едва ли ще можем да го покажем с живота си. Вместо това рискуваме да говорим за себе си, нашата група, морал или, дори по-лошо, набор от правила, но не и за Исус, неговата любов, неговата милост. (...) Вярвам, че днес би било хубаво всеки от нас да се запита: „Имам ли Исус в центъра на сърцето си? Загубих ли малко главата си за Исус?”.
Направи Исус известен с целия си живот
Дьо Фоко иска да задълбочи познанията си за Исус и иска да Му подражава, поради тази причина той посещава Светата земя, където Той е живял, „прекарва дълги часове в четене на Евангелията“ и познавайки Го, той изпитва желание да Го направи известен и на другите . „Когато всеки от нас – добави папа Франциск – познава повече Исус, се ражда желанието да Го направим известен, да споделим това съкровище“:
Да, но как? Като Мария в тайната на Посещението: „в мълчание, с пример, с живот“. С живота, защото „цялото ни съществуване – пише брат Шарл – трябва да крещи Евангелието“. И много пъти нашето съществуване крещи светското, крещи много глупави неща, странни неща, докато Шарл дьо Фуко ни казва: „Не, цялото ни съществуване трябва да крещи Евангелието“.
Вярваме ли в силата на Евхаристията?
След това Шарл решава да се премести в далечни земи, установява се в пустинята Сахара сред туарегите, които не са християни, и им носи своето приятелство и мълчаливото и нежно свидетелство на Евангелието. Има близо до себе си Исус, който присъства в Евхаристията и поверява всичко на Него. Папата продължава:
Така той се моли в нозете на Исус, пред дарохранителницата, около десет часа на ден, сигурен, че евангелизиращата сила е там и чувствайки, че Исус е този, който го доближава до много далечни братя и сестри. А ние, чудя се, вярваме в силата на Евхаристията? Дали нашето приближаване към другите, нашето служение, намират своето начало и своето изпълнение там, в обожанието? Убеден съм, че сме изгубили чувството за обожание: трябва да си го възвърнем.
„Всеки християнин е апостол“
Папа Франциск описа друг аспект от духовността на свети дьо Фуко, който „преварва времената на Втория ватикански събор“, защото вярва, че „всеки християнин е апостол“ и че проповядването на Евангелието принадлежи на целия Божи народ. Но само в отношение на молитва и слушаненто на Духа, винаги творчески, това е възможно. А по отношение на миряните, „светци, а не катерачи, влюбени в Исус“, папата отбеляза: „Колко много се нуждаем ние, свещениците, да имаме до себе си тези миряни, които сериозно вярват и със своето свидетелство ни учат на пътя“:
Свети Шарл дьо Фуко, фигура, която е пророчество за нашето време, свидетелства за красотата на предаването на Евангелието чрез апостолството на кротостта: той, който се чувстваше „всеобщ брат“ и приемаше всички, ни показва евангелизиращата сила на нежността (...) Да живее добротата на Исус го кара да създава братски връзки и приятелства с бедните, с туарегите, с онези, които са най-отдалечени от неговия манталитет. Малко по малко тези връзки породиха братство, приобщаване, валоризиране на културата на другите.
Важността да дариш дори само усмивка
Добротата се показва и с усмивка, завърши папата, като прикани всички да се запитаме, дали „носим в нас и на другите християнска радост, християнска кротост, християнска нежност, християнско състрадание, християнска близост“.
svt/ vatn
