Трите насоки на папата към мисионерите на Пресветото Сърце
Познаване на Сърцето на Исус чрез Евангелието; задълбочаване на неговото послание в братско споделяне; провъзгласяването му на всички в радостта на мисията. Това са трите насоки, дадени от папа Франциск на мисионерите на Пресветите сърца. Конгрегацията, основана в Исудун през 1854 г. от отец Жул Шевалие, стана свидетел през годините на обединяването на Дъщерите на Дева Мария на Пресветото сърце и сестрите мисионерки на Пресветото сърце, към които се присъединиха миряни, наречени миряни от семейство Шевалие. Конгрегацията тези дни е в Рим за своя генерален капитул, чиято централна тема е евангелският откъс за учениците от Емаус.
Папа Франциск припомни, че основателят е искал Конгрегацията да бъде „мисионерска“ от самото начало.
На първо място Евангелието. Отец Шевалие, припомни папа Франциск, „обичаше да определя Евангелието като книга на „Свещеното сърце“, като същевременно канеше всички да съзерцават милосърдието, с което Спасителят позволи да бъде докоснат от всяка бедност, щастлив да излее нежността и състраданието на Сърцето Си към малките и бедните, страдащите, грешниците и всички нещастия на човечеството“.
Папа Франциск отбелязва, че в Емаус Исус не обяснява писанията „по теоретичен начин“, а се представя като „пряко свидетелство за Онзи, който е изпълнил това, което говори, показа себе си в разчупването на Хляба, Той е Този, който победи смъртта, давайки живот си“.
Сърцето на Исус, отбеляза папа Франциск, се разпознава именно чрез „съзерцание на Неговото огромно милосърдие в Евангелието. Оттук възниква поканата за познаване на Сърцето на Исус чрез размишление върху Евангелието, но за да може „това силно преживяване да стане лек по пътя, е необходимо да премине и през обогатяването на споделянето”.
Затова задълбочаване и разбиране на Словото в братското споделяне, както правят учениците от Емаус, които говорят помежду си за изумлението, което са преживели. И в края на краищата, отбелязва папата, дори в живота на отец Шевалие „споделянето беше важно“, той говореше за мечтите си в семинарията и след като намери един от своите спътници след години разстояние, той получи знака да започне основаването на Конгрегацията. Затова папа Франциск призова членовете на Конгрегацията „винаги да поставят в основата на всичко и на първо място братското споделяне на вашата среща с Христос, в Словото, в Тайнствата и в живота. По този начин ще можете да се справите дори с най-належащите проблеми по конструктивен начин“.
И накрая, радостното провъзгласяване на мисията, както се казва в мотото на работата на капитула, от егото към ехото, което – коментира папата – „е силен израз и ангажимент за вашето бъдеще, особено за разпознаването на нови видове служение към които можете да се отворите“.
Папа Франциск добави: „Предизвикателствата не липсват: свидетелстват го мъчениците от вашата Конгрегация и многото области на милосърдие, в които вече сте били призовани да действате по всички континенти. Бедните, мигрантите, многото нещастия и несправедливости, които продължават да възникват в света, ни предизвикват с наложителност“.
Изправени пред тези предизвикателства, папата прикани монасите да „се обвържат със смелост със състраданието на Христовото сърце“ - както направи техния основател, който „дори с ограничени сили прие мисията в Меланезия и Микронезия - позволявайки на неустоимата нежност на Пресветото сърце да оформи, промени и дори да разстрои, ако е необходимо, вашите планове и проекти“.
svt/ vatn
