Папата: Тереза от Лизийо ни учи на любов и доверие в Божията милост

Адриана Мазоти - Ватикана

„Доверието и нищо друго освен доверието трябва да ни води към Любовта“. Тези думи, написани през септември 1896 г. от Света Тереза ​​от Младенеца Исус и Светото Лице, вдъхновяват заглавието на Апостолическото насърчение, което папа Франциск посвещава на светицата от Лизийо, думи, които, както той заявява, „синтезират гения на нейната духовност и са достатъчни, за да оправдаят факта, че тя е обявена за Църковен учител” (2).

Едно послание, част от духовното съкровище на Църквата

Франциск обяснява избора да публикува насърчението на 15 октомври, а не по-скоро на дата, свързана с живота на светицата, известна и обичана по целия свят, дори и от невярващите. Причината е желанието „посланието да надхвърли свързаните с нея чествания е да бъде възприето като част от духовното съкровище на Църквата“ (4). Вместо това датата на публикуването се помества в литургичния празник на Света Тереза ​​от Авила, за да посочи малката света Тереза, като „зрял плод „ на духовността на голямата испанска светица.

Признанията на  папите

Папа Франциск проследява етапите на признаването на изключителната стойност на свидетелството на малката света Тереза, чрез действията на папите: като се започне от папа Лъв XIII, който ѝ позволява да влезе в манастира на 15-годишна възраст, през Пий XI, който я провъзгласява за светица през 1925 г. и 1927 г. за покровителка на мисиите; на Свети Йоан Павел II, който я обяви за църковен Учител през 1997 г. „Най-накрая – спомня си Франциск – имах радостта да канонизирам нейните родители Луис и Зели през 2015 г. по време на Синода за семейството и наскоро посветих катехизис на нея“ (6).

Любовта към Исус на една мисионерска душа

В нейната килия светицата от Лизийо е пише: „Исус е моята единствена любов“ (8) и анализирайки нейния духовен опит, папата отбелязва, че срещата с Исус „я призовава към мисията“, толкова много, че тя не може да си представи „своето посвещаване на Бог, без да търси доброто на своите братя“. Всъщност тя беше влязла в Кармил, „за да спасява души“ (9). Терезина изразява своята мисионерска душа по следния начин: „Чувствам, че колкото повече огънят на любовта гори в сърцето ми (...) колкото повече души ще се доближат до мен (горкото малко парче желязо, безполезно, ако се отдръпна от божествената пещ), толкова повече ще бягат тези души бързо към миризмата на ароматите на техния Възлюбен, защото душа, която гори от любов, не може да остане бездействена” (12).

Пътят на доверието и любовта

Франциск отива в центъра на духовността на малката света Тереза, тази „малка пътека“, известна още като пътеката на духовното детство. Света Тереза на Младенеца Исус пише: „Асансьорът, който трябва да ме издигне до небето, са твоите ръце, о, Исусе! Поради тази причина нямам нужда да порасна, напротив, трябва да остана малка, да ставам все по-малкъ“ (16). За нея е важно Божието действие, благодатта, а не личните заслуги, защото Господ е този, който освещава. Папата пише: „Затова най-подходящото отношение е да поставим доверието на сърцето извън себе си: в безкрайната милост на Бог, който обича без граници и който е дал всичко в кръста на Исус. Поради тази причина Тереза ​​никога не използва изразът, често срещан по негово време, „ще стана светица“ (20).

Изоставяне в ръцете на един Отец

В нашето съществуване, където често, твърди Франциск, „страховете ни завладяват, желанието за човешка сигурност, необходимостта да имаме всичко под контрол“ (23), доверието и следователно изоставянето в ръцете на Бог, което малката света Тереза насърчава, „ни освобождава от обсебващите изчисления, от постоянна тревога за бъдещето, от страхове, които отнемат мира. (…) Ако сме в ръцете на един Отец, който ни обича без граници – продължава той – това ще е истинско, каквито и обстоятелства да се случат, ще можем да продължим напред каквото и да се случи и по един или друг начин ще се изпълни в нашия живот неговия промисъл на любов и пълнота“ (24).

„Изпитанието срещу вярата“ и доверието в милостта

Духовният живот на младата кармелитка не е свободен от изпитания и битки, особено в последния период от своето съществуване тя преживява голямото „изпитание срещу вярата” (25). В онези времена съвременният атеизъм претърпява голямо разрастване и тя „се чувства като сестра на атеистите“ (26), ходатайства и предлага живота си за тях, подновявайки своя акт на вяра. Тя вярва в безкрайната Божия милост и в окончателната победа на Исус над злото: нейното доверие придобива благодатта на обръщането на един многократен убиец преди да бъде екзекутиран. Всичко в Бог е любов, дори и справедливостта. „Това е едно от най-важните открития на малката света Тереза - заявява папата - един от най-големите приноси, които тя предложи на целия Божи народ. По изключителен начин тя проникна в дълбините на божествената милост и оттам извлича светлината на своята неограничена надежда”(27).

Най-голямото милосърдие в най-голямата семплота

Света Тереза​​иска да „развесели“ Господ, тя желае да отговори на любовта на Исус. „Тя има живата увереност, че Исус я е обикнал и познавал лично в Своите страдания“, пише папа Франциск, „тя съзерцава любовта на Исус за всички и за всеки един като че ли е единствена в света” (33). И за нея казва още: „Тя живее милосърдие в малкостта, в най-простите неща от ежедневието и го прави в компанията на Дева Мария, научавайки от нея, че „да обичаш означава да даваш всичко и да даряваш себе си“ (36).

„В Сърцето на Църквата, моята Майка, Аз ще бъда Любов“

От Света Тереза​​Авилска малката света Тереза наследи, четем в насърчението, „голяма любов към Църквата и успя да достигне дълбините на тази тайна“ (38). Пише в История на една душа: „Разбрах, че Църквата има Сърце и че това Сърце е осветено от Любов. Разбрах, че само Любовта кара членовете на Църквата да действат“. И след това: „Да, намерих своето място в Църквата: в Сърцето на Църквата, моята Майка, аз ще бъда Любов!“ (39). Папа Франциск коментира: „Това не е сърцето на една триумфална Църква, това е сърцето на една любяща, смирена и милостива Църква (40). И добавя: „Подобно разкриване на сърцето на Църквата е и голяма светлина за нас днес, за да не се скандализираме от ограниченията и слабостите на църковната институция, белязана от тъмнина и грехове, и да влезем в нейното горящо от любов сърце, което беше разпалено на Петдесетница благодарение на дара на Светия Дух” (41).

svt/ vatn