Папата: да променим посоката на разделенията към пътя на единството

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана

Ако през хода на историята разделенията са били причина за страдание, днес трябва да се ангажираме да променим посоката, като напредваме по пътищата на единството и братството, които започват именно като се молим, учим и работим заедно.  

По време на срещата с участниците в 26-ия Икуменически колоквиум в името на свети Павел, проведен залата за консистории на Апостолическия дворец, папа Франциск отправи апел към християните да вървят обединени и да се ангажират в свидетелството. Тази инициатива, „създадена малко след Втория ватикански събор от група учени от около десет страни и различни християнски традиции", доведе до „усилен път на проучване и изследване", допринасяйки „за библейското и духовно познание на Посланията на Апостола на езичниците".

Среща, която позволява съпоставка с другите

Проявата, в която и до днес участват различни християнски вероизповедания и привърженици на Свети Павел, които чрез срещи споделят своята „специфика на обучение, но също и самобитността на културата на произхода и живота на вярата“ на собствената християнска общност, предлага голям принос, посочи папата в словото си, защото отваря за „диалог между различни отправни точки, които търсят обща основа, започвайки от Писанието“ и позволява „стриктна и научна екзегетична съпоставка, която намира своя жизнен източник в молитва и духовност“, като позволява да се види „красотата на писмата на апостола и нейното значение за християнския и църковен живот“. Според папа Франциск, в Икуменическия колоквиум се съдържа и „смелостта да се преодолеят бариерите на недоверието, които често се издигат, когато сме извикани да се срещнем с другия и още повече, когато другият е с традиция, различна“ от нашата.

Неочакваните пътища на Бог

След това, във връзка със задълбоченото разглеждане на глави 9 -11 от Посланието на свети Павел до римляните, предложено от Колоквиума тази година, папата уточни, че „това е изключително изложение на тайната на спасението, което поставя във връзка – и следователно в диалог – даровете и призивът на Бога Израилев“ и „надеждата на Евангелието“, чрез която Апостолът на езичниците „ни предава послание с фундаментално значение“, върху което да „задълбочим библейските изследвания“ и да „култивираме икуменическия диалог”.

Бог не пропуска да спази обещанията си за спасение и ги изпълнява с търпение, дори по неочаквани и изненадващи пътища. Но основната сигурност е, че „вярващите могат да се доверят на милосърдието и обещанията на Бог. Дори в своята слабост и в множеството заплахи, които застрашават тяхната вяра, те могат да разчитат, посредством силата на смъртта и възкресението на Христос, на действеното обещание от Божията благодат".

Истинският икуменизъм се извършва на път

Франциск насърчи участниците в Икуменическия колоквиум да продължат „академичния, библейски, духовен и братски диалог“, да пуснат „в обръщение изначалното богатство, на което всеки е носител“, да продължат „библейските изследвания със строгост и компетентност“, но  като се оставят да бъдат „изненадани от безбройните духовни ресурси, съдържащи се в Посланията на свети апостол Павел“, така че „да предложат на християнските общности „нови думи“, способни да съобщават милосърдната доброта на Отца, актуалността на Христовото спасение, обновяващата надежда на Духа”. Оттук и пожеланието работата на изучаващите наследството на свети Павел, „често уморителна и скрита, да може да развива сред вярващите икуменическия дух, духът на диалог и братство, който помага на общия път в търсене на Господ“. Накрая, папата призова да продължим икуменическия път,  да „се вървим, да се молим и да работим заедно“.

Истинският икуменизъм се извършва на път: не трябва да се страхуваме да вървим, да вървим с другите, с доверие в другите; и в служение: да служим на бедните, да помагаме на християнски общности, а също и на нехристиянските. Път и служение: продължавайте така.