Папата в Марсилия: нека превърнем Средиземноморието в лаборатория за мир по света
Лиза Дзенгарини - Ватикана
Средиземноморието е „огледало на света“ и „носи в себе си глобалното призвание към братство, единственият начин за предотвратяване и преодоляване на конфликти“.
Тези думи бяха сред акцентите в дългото обръщение на папа Франциск в събота сутринта на заключителната сесия на едноседмичните средиземноморски срещи в Palais du Pharo в Марсилия, на която присъства президентът на Франция Еманюел Макрон.
В продължение на седем дни над 120 представители на църкви и млади хора от петте бряга на Средиземно море споделиха настоящите политически, икономически и екологични предизвикателства в региона, но също така и своите надежди за бъдещето, със специален фокус върху настоящата миграционна криза.
Припомняйки отличителния космополитен характер на Марсилия, „прилив от народи“, който „е превърнал този град в мозайка от надежда, с неговата голяма мултиетническа и мултикултурна традиция“, отразяваща многото цивилизации на Средиземноморието, папа Франциск формулира своето размишление около три аспекта, които характеризират южния френски град: морето, пристанището и фара.
Средиземноморието е „началото и основата на мира“
Той отбеляза, че преплитането на конфликти между различни цивилизации, религии и визии в региона, за които слушаме толкова много днес, не трябва да ни кара да забравяме, че това, което римляните са наричали mare nostrum (нашето море), е било от хилядолетия „място на среща : сред авраамическите религии; сред гръцката, латинската и арабската мисъл; сред науката, философията и правото; и сред много други реалности.
Наистина, каза папата, повтаряйки думите на вече почитаемия покоен кмет на Флоренция Джорджо Ла Пира, който вдъхнови инициативата за средиземноморски срещи, ме Средиземноморието е „началото и основата на мира между всички нации по света“, концентрация на хора, вярвания и традиции, подобно на Галилейското езеро, където Исус провъзгласи блаженствата.
Този „кръстопът на Север и Юг, Изток и Запад“, каза папа Франциск, „ни подтиква да се противопоставим на разделението на конфликтите със съвместното съществуване на различията“ и в същото време „обединява предизвикателствата на целия свят“ днес, включително изменението на климата.
„Сред днешното море от конфликти - каза той - ние сме тук, за да увеличим приноса на Средиземноморието, така че то да може да се върне като лаборатория на мира. Защото това е неговото призвание, да бъде място, където различни страни и реалностите могат да се сблъскат една с друга на базата на хуманността, която всички споделяме, а не на базата на контрастиращи идеологии“.
Да се вслушаме в плача на бедните
За да може Средиземноморието да „се върне като лаборатория на мира“ по света, сред „днешното море от конфликти“ и възраждащи се „воюващи национализми“, то трябва да се вслуша във вика на бедните, както направи Исус край бреговете на Галилейско море.
„Трябва да започнем отново оттам, от често безмълвния вик на най-малките сред нас“, които не са цифри, а лица“, каза папата.
„Промяната на посоката в нашите общности се състои в третирането на бедните като братя и сестри, чиито истории познаваме, а не като толкова неприятни проблеми; тя се състои в това да ги приемем, а не да ги крием; в интегрирането им, а не в изгонването им; в придаването им на достойнство“.
Mare nostrum се превърна в гробище за мигранти
Отбелязвайки, че „морето на човешкото съвместно съществуване е замърсено от нестабилност“ дори в европейски градове като Марсилия, изправени пред напрежение между общностите и нарастваща престъпност, папа Франциск отново настоя за спешната нужда от повече солидарност дори за предотвратяване на беззаконието.
„Наистина – каза той - истинското социално зло е не толкова увеличаването на проблемите, а намаляването на грижите за най-уязвимите: млади хора, които са лесна плячка на престъпността, уплашени семейства, възрастни хора, неродени деца, хора, жертви на насилие и несправедливост в Африка и Близкия изток, включително християни, бягащи от преследване, и мигранти, губещи живота си, докато се опитват да прекосят mare nostrum, превърнало се в „mare mortuum (мъртво море, бел.ред.), гробище на достойнство“.
Миграцията не е извънредна ситуация, а реалност на нашето време
Размишлявайки върху втората характеристика на Марсилия, голям пристанищен град, отворен към морето с история на имиграция и емиграция, папа Франциск описа факта, че няколко други средиземноморски града са затворили пристанищата си, за да потушат страховете от предполагаема „инвазия“ на мигранти.
„И все пак - отбеляза папата - тези, които рискуват живота си в морето, не нахлуват, те търсят гостоприемство“.
Що се отнася до „извънредната ситуация“, за която мнозина говорят, той отбеляза, че „феноменът на миграцията не е толкова краткотрайна неотложност, винаги добра за подхранване на тревожна пропаганда, а реалност на нашето време, процес, който включва три континента около Средиземно море и това трябва да се управлява с мъдра прозорливост“.
Тук също, отбеляза той, „Средиземноморието е огледало на света“, с по-бедните страни от Юга „измъчвани от нестабилност, режими, войни и опустиняване“, които се обръщат към по-богатия Север.
И отново, проблемът с непрекъснато нарастващите различия между имащите и нямащите не е нов, както Църквата казва от десетилетия, изтъкна папата, припомняйки енцикликата „Populorum progressio“ на папа Свети Павел VI.
Прием, защита, насърчаване, интегриране
Папа Франциск призна „трудностите, свързани с приемането, защитата, насърчаването и интегрирането на неочаквани хора“.
Въпреки това, добави той, „основният критерий не може да бъде запазването на собственото благополучие, а по-скоро защитата на човешкото достойнство“.
Той повтори, че в лицето на бича на експлоатацията на човешки същества, „решението не е да се отхвърлят, а да се гарантира, според възможностите на всеки, голям брой законни и редовни влизания“ на мигранти, в сътрудничество с техните страни на произход.
Освен това той подчерта решаващото значение на интеграцията в приемащите страни, за която той предупреди, че не означава асимилация.
„Асимилацията, която не отчита различията и остава твърдо фиксирана в собствените си парадигми, само кара идеите да надделяват над реалността и застрашава бъдещето, увеличавайки дистанциите и провокирайки гетизация, която от своя страна предизвиква враждебност и форми на нетолерантност“, каза той.
Да свидетелстваме Евангелието на милосърдието и братството
Припомняйки, че пристанището на Марсилия също е „врата на вярата“, папа Франциск продължи, като отбеляза задължението на християните да свидетелстват за предпочитанието на Господ към бедните и Евангелието на милосърдието и братството.
„Призовани сме да свидетелстваме, не да бродираме Евангелието с думи, а да му дадем плът“, каза той, цитирайки примера на Свети Шарл дьо Фуко, „всемирният брат“, на седемте мъченици от Тибхирин в Алжир, но също и на всички тези дейци на милосърдието в наши дни.
„Покланяйте се на Бог и служете на ближния си, това е, което има значение“.
Позовавайки се на последното изображение на фара, папа Франциск подчерта необходимостта средиземноморските църкви да намерят „пътища за сътрудничество напред“ за справяне с предизвикателствата на региона.
В тази връзка той предложи да се обмисли и целесъобразността от Средиземноморска епископска конференция, „която би могла да предложи по-големи възможности за регионален диалог и представителство“ и „да се работи за конкретен пасторален план“ по въпроса за миграцията, така че тези епархии, които са най-изложените да могат да осигурят най-добрата духовна и човешка помощ на нуждаещите се мигранти.
Младите хора, светлина, която показва пътя на бъдещето
След това папата се спря на ролята на младите хора като „светлина, която показва пътя към бъдещето“ в Средиземноморието, подчертавайки отново решаващото значение на образованието за подпомагане на преодоляването на бариерите и предубежденията.
Той обърна внимание по-специално на университетите „като лаборатории на мечтите“ и на това бъдеще, където младите хора съзряват „като се срещат един с друг, опознават се и откриват култури и контексти, близки и различни“.
„По този начин предразсъдъците се разграждат, раните се лекуват и фундаменталистката реторика се отхвърля“, каза той, добавяйки, че Църквата със сигурност може да допринесе за това, като предлага своите образователни мрежи и насърчава „креативността на братството“.
Нова средиземноморско богословие срещу злоупотребата с религията
И накрая, папа Франциск призова за „средиземноморско богословие“, способно да развие начини на мислене, „вкоренени в реалността“, в „реалния живот“. Ето защо, папата призова всички „да обединят поколенията, като свържат паметта и бъдещето и насърчават с оригиналност икуменическото пътуване на християните и диалога между вярващите от различни религии“, така че да се предотврати всяко насилие и манипулацията на религията.
Поздравявайки президента Макрон, папа Франциск завърши словото си с призив за по-добър средиземноморски регион.
„Бъдете море от добро, за да се изправите срещу днешната бедност със солидарност и сътрудничество“, каза той. „Бъдете гостоприемно пристанище, за да прегърнете всички онези, които търсят по-добро бъдеще; бъдете фар на мира, за да пробиете, чрез културата на срещата, тъмните бездни на насилието и войната“.
svt/ vatn
