Кардинал Паролин: папата в Монголия, поклонник на надеждата за света

Масимилиано Меникети

Монголия е готова да прегърне за първи път в своята история един папа и очакването е голямо, казва  Държавният ватикански секретар кардинал Пиетро Паролин, в интервю за ватиканските медии в което говори за ентусиазма с който малката католическа общност на тази азиатска държава се готви да посрещне Светия отец.

В това 43-то международно апостолическо пътуване от 31 август до 4 септември папа Франциск ще бъде в Улан Батор, столицата на Монголия, земя пет пъти по-голяма от Италия и с население от около три милиона и триста хиляди жители, страна, която граничи с Русия и Китай. Основното за разбирането на пътуването е мотото: „Надявайте се заедно“, защото – обяснява Паролин – има толкова голяма нужда от надежда, „надежда, която не е празно очакване, но която се основава, поне за нас, християните, на вярата , тоест върху присъствието на Бог в нашата история, и което в същото време се трансформира в личен и колективен ангажимент“.

Ваше Високопреосвещенство, какви са очакванията на Светия отец?

Това пътуване в сърцето на Азия е отговор на поканата на властите в страната и католическата общност. Очакванията със сигурност са големи, както от страна на Светия отец, така и от страна на Монголия, която за първи път посреща Свети Петровия приемник на своя земя. Папата иска да се срещне с тази малобройна общност, но млада, жизнена, очарователна със своята особена история и състав. Освен това много е важно и междурелигиозното измерение на визитата в страна, която има голяма будистка традиция.

Папата ще утвърди във вярата на около 1500 католици, присъстващи в Монголия. Колко важно е присъствието на Франциск за тази малка мисионерска общност?

Неговото присъствие се очаква както като утвърждение и насърчение по пътя на християнския живот, по пътя на вярата, надеждата и милосърдието, но също и като потвърждение за това изпълнение на един очарователен период на мисионерска инкултурация. Ако се замислим за историята на тази Църква, можем само да се възхищаваме и дори бих казал да се трогнем, че след векове отсъствие, в началото на 90-те години на миналия век, след мирния демократичен преход а страната практически тя започва от нулата. Първите мисионери пристигат като пионери, научават езика, започват да отслужват литургии по домовете, предупреждават, че подходът трябва да бъде благотворителен и да приемат местното население като свое собствено. Така, само след няколко десетилетия, започва да съществува католическа общност в буквалния смисъл на думата, т.е. „универсална“ общност, съставена както от местни членове, така и от членове от различни страни, които със смирение, кротост и чувство за принадлежност, желае да бъде малко семе на братство.

Очаква се с особено внимание икуменическата и междурелигиозна среща, която ще се проведе в неделя, 3 септември.

Да, както Светият отец многократно е напомнял, междурелигиозният път, пътят на икуменическия диалог не са избор на възможност или удобство, а са пътища, които от Събора нататък Католическата църква следва без синкретизъм. И от тази гледна точка, срещата с представители на други религии е насочена към изграждане на мир и братство и ние знаем колко са необходими тези усилия днес за изграждане на мир и братство! В апостолическото посещение важен момент е срещата с будизма, който се гордее със значително присъствие и история в Монголия, характеризиращ се с мъдро търсене на истината, но също така характеризиращ се с големите страдания, претърпени в миналото.

През последните години, наред с традиционния начин на живот, се наблюдава нарастваща урбанизация. В контекста на тази социална промяна, каква роля може да играе посещението на Светия отец?

Папа Франциск често подчертава важността на търсенето на хармония. С този израз, с тази дума, той възнамерява да предложи глобален, тотален растеж, тоест човешки, социален и духовен растеж, който се дистанцира от риска на хомогенизирането, като интегрира различията и промените като фактори на растежа, така че срещата на противоположностите и различията да надделее над сблъсъка и противопоставянето.  Монголското общество несъмнено преминава през стимулиращ исторически период, в който добре вкоренената мъдрост на хората е призвана да съчетае традиция и модерност, без да губи своите корени и да насърчава развитието на всички. Папата, който в знак на приятелство и с голямо уважение има удоволствието да се срещне с монголския народ, със сигурност ще се обърне внимание и на тези аспекти.

Диалогът между Светия престол и Монголия датира от преди около 800 години, от времето на Инокентий IV. Какви са отношенията днес?

Като резултат на историческите прецеденти и конвергенцията на интереси,  дипломатическите отношения бяха установени формално през 1992 г. Постигнатото тогава сътрудничество - също и на формално ниво -  продължава да се развива! Важни стъпки напред бяха направени в различни области на взаимен интерес, което бе изтъкнато от официалното посещение на монс. Пол Ричард Галахър, секретар за отношенията с държавите и международните организации, през миналия юни. Продължава се в същата посока. Затова предстоящото апостолическо посещение е благоприятна възможност за по-нататъшно укрепване на тези връзки, т.е. религиозната свобода, мира, цялостното човешко развитие, образованието, културния обмен и посрещането на общи предизвикателство, които касаят региона и международната общност.

В този смисъл, можем ли да очакваме подновен призив за мир от Светия отец в момент, когато целият свят е раздиран от конфликти?

Светият отец продължава да призовава за мир, защото носи в сърцето си нетърпимата болка, причинена от това, което самият той отдавна е нарекъл „трета световна война на части“. Освен всякакви изрични призиви за мир, които папата ще отправи при това обстоятелство, струва ми се, че присъствието на папата в самата Монголия представлява покана за мир. И това се дължи на значимото място, което тази страна заема в големия азиатски контекст. Това посещение носи със себе си призив за уважение към всяка страна, голяма или малка, за спазване на международното право, за отказ от принципа на силата за уреждане на спорове, за изграждане на отношения на сътрудничество, солидарност и братство между съседите и с всички страни по света.

Китай е голяма държава,  която граничи с Монголия и на която Франциск гледа с голям интерес. Обмисля ли се пътуване до Китайската народна република, макар и не скоро?

Известен и интереса, който папа Франциск проявява към Китай. И що се отнася до вашия въпрос, мога да кажа, че сърцето на Светия отец е изпълнено с голямо желание, напълно разбираемо, което публично заяви няколко пъти, да пътува до тази благородна страна и да посети католическата общност, за да я насърчи по пътя на вярата и единството. Също така и да се срещне с политическите власти с които Светият престол е установил диалог от известно време, с доверието, че въпреки трудностите и препятствията по пътя, именно поради този път на диалог и среща, а не чрез тази на идеологическа конфронтация, можем да постигнем плодове на добро за всички.

Наскоро Светият отец се завърна от СМД в Лисабон, където, както той подчерта, надеждата е станала видима в младите хора. Къде води това пътуване до Монголия?

Мотото на пътуването е „Да се надяваме заедно“ и затова отново акцентът е върху надеждата, която след това ще бъде и темата на юбилея през 2025 г. Защо толкова много се набляга на надеждата? Очевидно е, защото нашия свят толкова много се нуждае отнадежда! Свят без надежда, изправен пред много лични и колективни драми. Надежда, която не е празно чакане, очакване нещата да се оправят, почти по магически начин,  а който се основава, поне за нас християните, на вярата, тоест на присъствието на Бог в нашата история, и който в същото време се трансформира в личен и колективен ангажимент, ефективен ангажимент за подобряването на света. И това можем да направим заедно, вярващи и миряни, всички, които са убедени в тази възможност. Фактът, че папата се отправя към географски далечни страни и също се сблъсква с произтичащите от това неудобства, означава неговата готовност да свидетелства активно и конкретно да насърчава надеждата днес.

Ваше Високопреосвещенство, какви са Вашите надежди, какви са Вашите очаквания?

Споделям очакванията на Светия отец, тези, които току-що се опитах да опиша. Освен това ми се струва, че международните посещения на папата, на Свети Петровия приемник, са от голямо значение и ефикасност за привличане на вниманието на цялата Църква към определени общности, които я съставляват и които, както в случая с Монголия, са числено малки и рискуват не винаги да бъдат адекватно познати и оценени. От друга страна, позволяват на тези общности да дадат своя принос към Църквата като цяло, като насочат вниманието към това, което е фундаментално за техния живот и мисия. Бих казал, че те са малко като първите християнски общности, от които трябва да черпим вдъхновение. Вярвам, че това ще се случи и сега. Това присъства и в моите молитви.

(dg/vatn)