Папата на Успение Богородично: по примера на Мария, да служим и възхваляваме

Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана

Исус и Мария, два живота, които побеждават смъртта и се възкръсват, изминават един и същи път: те се издигат нависоко, прославяйки Бог и служейки на своите братя и сестри. Възхвала и служение са двата аспекта, подчертани от папа Франциск на молитвата Ангел Господен, на тържеството Успение Богородично. Както Синът се изкачва към Йерусалим, „място, на което, на кръста, Той отдава себе си“, така и Дева Мария, която днес съзерцаваме в нейното възнасяне тялом и духом към славата небесна, отива в „планинска страна“ (Лк. 1, 39), за да помогне на братовчедка си Елисавета“.

Доброволната дейност, любов, която възвисява живота

„Когато се снижаваме, за да служим на нашите братя и сестри“, посочи папата, „ние се възвисяваме: любовта възвисява живота“. Служението не е лесен път: „Дева Мария, която току-що е заченала, изминава почти 150 километра, за да стигне до дома на Елисавета в Назарет“. „Аз се възхищавам на доброволната дейност“, отбеляза Франциск, „Помощта изисква усилие! Ние също изпитваме това, в труда,  в търпението и в загрижеността, които изисква помощта  за другите“.

Нека помислим, например, за километрите, които мнозина изминават всеки ден, за да стигнат до и да се върнат от работа,  изпълнявайки много задачи в полза на ближния; нека помислим за пожертваното време и сън в грижите за новороденото или за възрастния човек; и за ангажимента да служим на тези, които не могат да се отплатят, в Църквата, както и в доброволната дейност. Уморително е, но то е изкачване нагоре, спечелване на Небето!

Служение и възхвала

„Но служението рискува да бъде безплодно, без възхвала на  Бог“, каза папата и добави, че „хората, които се отегчават и живеят от брътвежи, не са способни да възхваляват Бог“. „Когато Мария влиза в дома на братовчедка си,  тя хвали Господ. Защото, който обича Бога, познава възхвалата. И днешното Евангелие говори за „много хвалебствия“: „Младенецът проигра радостно в утробата ми“ (Лк, 1, 44),

Възхвалата увеличава радостта. Възхвалата е като стълба: отвежда сърцата нависоко. Възхвалата повдига душите и преодолява изкушението да падаме духом. Колко добре действа да хвалим всеки ден Бога, а също и другите! Колко добре действа да живеем с благодарност и благословия, вместо със съжаления и оплаквания, да вдигаме очи нагоре, вместо да сме сърдити!

Като Мария

Франциск насърчи всеки да си зададе въпроса за служението и възхвалата:

Нека се опитаме да си зададем въпроси за това: изживявам ли работата и ежедневните си занимания с дух на служение? Грижа ли се за някого доброволно, без да търся незабавни ползи? Тоест, превръщам ли служението в „трамплин за лансиране" в живота си? И мислейки за възхвалата: мога ли и аз като Мария да се радвам в Бога (Лк. 1, 47)? Моля ли се, благославяйки Господа? И след възхвалата,  разнасям ли Неговата радост сред хората, които срещам?