Папата промени църковния закон относно личните прелатури

Дебора Кастелано Любов – Светла Чалъкова

С документ под формата на Motu Proprio, папа Франциск, направи актуализации на някои църковни закони, свързани с личните прелатури.

Личната прелатура се състои от определена група верни и е структурирана по йерархичен начин, с прелат, който е неин глава и източник на единство, и със свещеници и дякони, които го подпомагат.

Документът на папата папата влиза в сила днес, 8 август, литургичен празник на свети Доминик, с обнародването му във ватиканския официоз „Осерваторе романо“ и по-късно, в официалния бюлетин на Светия престол Acta Apostolicae Sedis.

В новото законодателство се казва, че предвид последните актуализации на църковния закон, особено чл. 117 от Апостолическата конституция Praedicate evangelium (19 март 2022 г.), в която компетентността върху личните прелатури е прехвърлена на Ведомството за духовенството, от която зависят и обществените духовнически асоциации със способността да инкардинатират (причсляват) духовници (чл. 118, 2), папата променя канони 295 и 296, отнасящи се до личните прелатури.

В Книга II на Кодекса на каноническото право за Божия народ, в дял IV се съдържат четири канона, от 294 до 297, отнасящи се конкретно до личните прелатури.

Устав и прелатът

Първата промяна се отнася до устава и прелата и добавя: че личната прелатура е „асимилирана към обществени духовнически асоциации с папско право, с копметенцията да инкардинират (причисляват) духовници“; че нейният устав може да бъде „одобрен или издаден от Апостолическия престол“ и че Прелатът действа „като модератор, който има правомощията на ординарий“.

Следователно тази част от канона е преформулирана, както следва:

„Кан. 295, § 1. Личната прелатура, която е подобна на обществените духовнически асоциации с папско право с възможността да инкардинират духовници, се ръководи от устави, издадени от Апостолическия престол и прелат, който е назначен да отговаря за нея като истински ординарий, който има правото да издига национална или международна семинария, както и да инкардинира студенти и да ги повишава в свещенослужението с титла за служба в прелатурата“.

Отговорности на прелата

Вторият член се отнася до отговорностите на прелата по отношение на формирането и подкрепата на инкардинираните духовници на прелатурата, като уточнява, че той действа „като модератор, имащ правомощията на ординарий“, формулирайки новия канон по следния начин: „Прелатът трябва да се грижи както за духовното формиране на онези, които е повишил в гореспомената титла, така и за тяхното достойно препитание“.

Участието на миряните

С новия документ на папата се променя и канон 296, отнасящ се до участието на миряните в апостолските дейности на личната прелатура, с добавка, препращаща към канон 107.

Канон 296 гласи: „Миряните могат да се посветят на апостолските дела на личната прелатура чрез споразумения, сключени със самата прелатура; методът на това органично сътрудничество и основните задължения и права, свързани с него, са точно определени в устава“.