Обща аудиенция: „Богородичните светилища, оазиси на утеха“

Адриана Мазоти - Ватикана

Свидетелството на мексиканския светец Хуан Диего, вестител на Дева Мария от Гуадалупе, покровителка на Америка, е примерът, който Франциск предложи на вярващите на общата аудиенция тази сряда която проведе в зала Павел VI.

„Вместо пътя на инкултурацията, твърде често сме поели прекия път на налагането на предварително създадени модели, без уважение към местните народи“, обясни папата, „Дева Мария от Гуадалупе, от друга страна, се появява облечена в дрехи на местните, говори техния език, приема и обича местната култура: тя е майка и под нейното наметало всяко дете намира своето място”.

Евангелското известие на майчиния език

Папата отбелязва, че Евангелието се предава на майчиния език, който е най-подходящ за разбиране от хората, и използва възможността да благодари на майките и бабите, които са първите вестители на вярата на своите деца и внуци. След това описва фигурата на Сан Хуан Диего, казвайки:

Той бе смирен човек, индианец от коренното население: погледът на Бог почива върху него, който обича да върши чудеса чрез малките.

Франциск разказа необикновената история, преживяна от Хуан Диего, която започва през декември 1531 г. на 55-годишна възраст. Един ден, докато се разхождал, мъжът видял Богородица на един хълм, която го нарекла „моят любим син Хуанито“ и го поканила да се представи на епископа, за да го помоли да построи храм на това място. Няколко пъти ще трябва да се върне, за да говори с епископа, защото в началото не му се вярва и няколко пъти Мария го утешава и насърчава. Папата насърчи към постоянство и търпение при известяване на Евангелието:

Ето усилието, доказателството за известието: въпреки усърдието, неочакваното идва, понякога от самата Църква. Всъщност, за да провъзгласяваш, не е достатъчно да свидетелстваш за доброто, необходимо е да знаеш как да понасяш злото. Нека не забравяме това: много е важно да проповядваме Евангелието, не е достатъчно да свидетелстваме за доброто, но е необходимо да можем да понасяме злото. Християнинът прави добро, но понася злото. И двете вървят заедно, това е животът. И днес на много места, за да се инкултурира Евангелието и да се евангелизират културите, са необходими постоянство и търпение, необходимо е да не се страхуваме от конфликти, да не падаме духом. Мисля за страна, в която християните са преследвани, защото са християни и не могат да практикуват религията си добре и в мир.

Божиите изненади

За да може да повярва на Хуан Диего и да изпълни молбата му, епископът моли за знак: Девата насърчава Хуан Диего, като казва: „Не съм ли тук, коя е твоята майка?“ Много пъти,  когато сме в пустота, тъга и затруднение, Дева Мария също говори на сърцето ни: „Не съм ли тук, коя е вашата майка?, посочи папата. Винаги близо, за да ни утеши и да ни даде сили да продължим. Богородица е тази, която кани индианеца да събере цветя на върха на хълма и да ги предаде на епископа, носейки ги в наметалото си:

И ето: образът на Богородица се появява върху тъканта на наметалото, необикновената и жива, която познаваме, в чиито очи все още се отпечатват героите на времето. Тук е Божията изненада: когато има готовност и послушание, Той може да направи нещо неочаквано във времена и по начини, които не можем да предвидим.

Светилищата, оазиси на утеха и милосърдие

Така светилището било построено и Хуан Диего посвещава живота си на приема на поклонници и тяхната евангелизация.

Това се случва в Богородичните светилища, дестинации за поклонения и места за провъзгласяване, където всеки се чувства като у дома си (...). Там вярата се приема по прост начин, вярата се посреща по истински начин, по популярен начин и Дева Мария, както каза на Хуан Диего, чува нашите сълзи и лекува нашите болки. Научаваме, че когато има трудности в живота, отиваме при Майката; и когато животът е щастлив, ние също отиваме при Майката, за да споделим това. Трябва да отидем в тези оазиси на утеха и милосърдие, където вярата се изразява на родния език; където трудностите на живота са поставени в ръцете на Дева Мария и човек се връща към живота с мир в сърцето, може би с мира на децата.

Нека се молим за украинците, които страдат толкова много

В края на общата аудиенция, Франциск отново насочва мислите си към „измъчената Украйна“, като припомни загиналите от конфликта и изчезналите деца, и прикани моли всички за непрестанна молитва в деня, в който се чества националното знаме, в навечерието на деня на независимостта, 24 август 1991 г.

Нека се ​​помолим за нашите украински братя и сестри, те страдат толкова много, войната е жестока, толкова много изчезнали деца, толкова много загинали хора, нека се помолим, нека не забравяме измъчената Украйна, днес е знаменателна дата за тяхната страна.

(dg/vatn)