Царице Небесна: раните Христови са най-големите знаци на Божията любов

Бенедета Капели – Маня Кавалджиева – Ватикана

Преди да произнесе молитвата в неделята на Божието милосърдие, папа Франциск, като коментира евангелския откъс за деня, в който се разказва за явяването на Исус пред учениците Му (Йоан 20, 24-29) и по-специално пред Тома Неверни, „невярващият апостол“, който докосва раните Господни, папата запита: „къде да търсим Възкръсналия?”. Отговорът не е „в някакво грандиозно или впечатляващо религиозно събитие“ или „в нашите вълнения и усещания“, а в общността, в Църквата, с „всичките нейни ограничения и недостатъци“, в Тялото Христово, където „са отпечатани завинаги най-големите белези на Неговата любов”.

Нека обаче се запитаме, дали в името на тази любов, в името на раните на Исус, ние сме готови да разтворим ръцете си за онези, които са наранени от живота, без да изключваме никого от Божието милосърдие, а като приемаме всички; всеки един като брат, като сестра. Бог приема всички.

Църква, обясни Франциск, която чрез застъпничеството на Мария е призована да бъде „гостоприемен дом за всички“.

Раните, винаги отворени проводници за милосърдието на Исус

Папата обяснява, че Тома „представлява в известна степен всички нас“, той е много разочарован, защото Исус бе поставен на кръста като разбойник и никой не го бе освободил, всъщност всички са се страхували. „Как да се доверя отново?“ Въпреки това, посочи папата, Тома показва смелост, излиза, докато другите стоят в горницата, предизвиква съдбата, защото ако бъде разпознат, може да бъде арестуван. Според папата, може би той заслужава повече от другите да се срещне с Възкръсналия Господ. Вместо това, именно защото се бе отдалечил, когато Исус се явява на учениците за първи път в навечерието на Възкресение, Тома не е там и пропуска възможността.

Как може да си я възвърне? Само като се върне при другите, като се върне там, при онова семейство, което той остави уплашено и тъжно. Когато той се връща, му казват, че Исус е дошъл, но той не може да повярва; иска да види раните му. И Исус го удовлетворява: осем дни по-късно, Той отново се явява сред учениците си и им показва раните си, доказателствата за Неговата любов, винаги отворени проводници на Неговото милосърдие.  

В общността, за да се открие Христовия лик

Папата посочи, че „за да повярва, Тома иска необикновен знак: да докосне раните. Исус му ги показва, но по обикновен начин, като идва пред всички, в общността:

Сякаш иска да му каже: ако искаш да ме срещнеш, не търси надалече, остани в общността, с другите; не си отивай, моли се с тях, преломи с тях хляба. Там можеш да ме намериш, там ще ти покажа, отпечатани в тялото ми, белезите на раните: знаците на Любовта, която побеждава омразата, на Прошката, която обезоръжава отмъщението, на Живота, който побеждава смъртта. Именно там, в общността, ще откриеш лицето ми, докато с братя си споделяш моменти на съмнение и на страх, приобщавайки се още по-силно към тях. Без общността трудно може да се намери Исус.

Поканата на папата е да приемем предизвикателството да останем в Църквата, дори ако тя не е съвършена и да прегърнем раните на другите, като по този начин приемем Божието милосърдие.

Къде да търсим Възкръсналия? В някакво специално събитие, в някаква грандиозна или впечатляваща религиозна проява, единствено в нашите вълнения и усещания? Или в общността, в Църквата, приемайки предизвикателството да останем там, дори тя да не е съвършена? Въпреки всичките й ограничения и падения, които са нашите ограничения и падения, нашата Майка Църква е Тялото Христово; и именно там, в Христовото тяло, се намират отпечатани, отново и завинаги,  най-големите белези на Неговата любов.