Царице Небесна: през очите на Христос всичко може да се види в нова светлина

Антонела Палермо – Маня Кавалджиева – Ватикана

В катехизисната си беседа преди неделната молитва, папа Франциск се спря на евангелския откъс за срещата между Христовите ученици, тъжни и примирени със смъртта на Учителя, и Исус, който застава до тях, без те да могат да Го разпознаят. Той ги призовава да проследят отново своите преживявания и така им помага да препрочетат деянията си по нов начин, в светлината на Божието Слово.

Важността да препрочитаме живота си с Исус

Пред това, което ни се случва всеки ден, посочи папата, в объркването и самотата, в които можем да се окажем, да търсим и да почувстваме общуването с Исус намалява разочарованията и тревогите, и връща надеждата.

Днешното Евангелие ни призовава да разказваме всичко на Исус, искрено, без страх да не би да Го обезпокоим, без страх да кажем погрешни неща, без да се срамуваме от нашето усилие да разберем. Господ е доволен, когато се отваряме пред Него; само по този начин Той може да ни хване за ръка, да ни придружава и да накара сърцата ни отново да горят (ст. 32). Тогава ние също, като учениците от Емаус, сме призовани да останем с Него и когато е привечер, Той да остане с нас (ст. 29).

Ежедневно изпитване на съвестта

Франциск предложи метод, в който се разпознава, между другото, неговата игнатийска духовност: всяка вечер да отделяме време за кратко изпитване на съвестта. Означава да отворим сърцето си, като Му говорим за хора, за избори, за страхове, падения и надежди, „за да се научим постепенно да гледаме на нещата с други очи“.

Пред Христовата любов дори това, което изглежда трудно и неуспешно, може да се види в друга светлина: кръст, труден за прегръщане, изборът за прошка пред обидата, неосъществена отплата, трудовата умора, искреността, която струва, изпитанията на семейния живот, ще могат да ни се покажат в нова светлина, тази на Разпнатия и Възкръсналия, който знае как да направи от всяко падение стъпка напред.

Да премахнем защитите

Папата насърчи да се възприеме поведение, което бихме нарекли здравословна „пасивност“: „важно е да премахнем защитите“, каза той: „да оставим време и място за Исус, да не крием нищо от Него, да разкриваме нашите трудности, да се оставим да ни нарани Неговата истина, а сърцето ни да тупти от диханието на неговото Слово".

Можем да започнем днес, да посветим момент на молитва тази вечер, по време на който да се запитаме: как мина денят ми? Кое беше нещо забележително, макар и скрито, за което да благодарим? Имаше ли любов в това, което направих? И кои бяха паденията, тъгата, съмненията и страховете, за които да разкажа на Исус, за да ми отвори нови пътища, да ме повдигне и да ме насърчи?