Ангел Господен: Да излезем от гробницата на страха и срещнем Христос

„Исус дава живот, дори когато изглежда, че вече няма надежда“, обясни папа Франциск, позовавайки се на неделното Евангелие (Йоан 11:1-45), което разказва за възкресението на Лазар, четири дни след смъртта му. Поради загуба, болест, разочарование или сериозна грешка, някои ситуации в живота изглеждат "като затворена гробница": всичко е тъмно, пълно с мъка и отчаяние, отблеляза папата. Но Исус ни приканва да не спираме да вярваме и да се надяваме, да не се оставяме да бъдем завладяни от негативни чувства. Той се приближава до нашите гробове и ни казва, както направи тогава: „Вдигнете камъка“ (ст. 39).

Предлагаме пълния текст на папското слово:

Скъпи братя и сестри,

Днес, петата неделя на Великия пост, Евангелието ни представя възкресението на Лазар (срв. Йоан 11:1-45). Това е последното от чудесата на Исус, разказано преди Пасхата;  можем да кажем, че това е кулминацията на неговите "знаци". Лазар е близък приятел на Исус, който знае, че той скоро ще умре; тръгва, но пристига в дома му четири дни след погребението, когато всякаква надежда е загубена. Неговото присъствие обаче разпалва малко вяра в сърцата на сестрите Марта и Мария (вж. ст. 22.27). Въпреки болката, те се сграбчват за  тази светлина. Исус ги кани да имат вяра и ги моли да отворят гроба. Той се моли на Отца и след това извиква на Лазар: «Излез!» (ст. 43). Лазар се съживява и излиза.

Посланието е ясно: Исус дава живота си дори когато изглежда, че вече няма надежда. Понякога се случва да се почувстваме безнадеждно или да срещнем хора, които са загубили надежда: поради болезнена загуба, болест, изгарящо разочарование, извършена грешка или предателство. Понякога чуваме хората да казват: „Няма какво да се направи!“. Това са моменти, в които животът изглежда като затворена гробница: всичко е тъмно, наоколо се виждат само болка и отчаяние. Днес Исус ни казва, че не е така, че в тези моменти не сме сами, наистина, че точно в тези моменти Той идва по-близо от всякога, за да ни даде отново живот. Той плаче с нас, както плака за Лазар: Евангелието повтаря два пъти, че той е бил трогнат (вж. ст. 33.38) и подчертава, че Исус избухва в сълзи (вж. ст. 35). И в същото време Исус ни приканва да не спираме да вярваме и да се надяваме, да не се оставяме да бъдем завладяни от негативни чувства. Той се приближава до нашите гробове и ни казва, както направи тогава: „Вдигнете камъка“ (ст. 39).

Исус ни казва това. Вдигнете камъка: болката, грешките, дори неуспехите, не ги крийте в себе си, в тъмна и самотна, затворена стая. Вдигни камъка: извади всичко, което е вътре, хвърли го в мен с доверие, без страх, защото аз съм с теб, обичам те и искам да живееш отново. И както при Лазар, повтаря на всеки един от нас: Излез вън! Стани, поднови пътя си, върни си увереността! Ще те хвана за ръка, както когато си се учил да правиш първите си стъпки като дете. Махни повивките, които те вързват (вж. ст. 45), не се поддавай на песимизма, който потиска, на страха, който изолира, на обезсърчението от спомена за лоши преживявания, на страха, който парализира. Искам те свободен и жив, няма да те изоставя и съм с теб! Не позволявай да бъдеш затворен от болката, не позволявай надеждата да умре: върни се към живота! 

Скъпи братя и сестри, този стих в глава 11 от Евангелието на Йоан и който е толкова добър за четене, е химн на живота и ние го четем, когато наближава Възкресение Господне. Може би и ние в този момент носим някаква тежест или някакво страдание в сърцата си, което сякаш ни смазва. Време е да вдигнем камъка и да излезем за среща с Исус, който е наблизо. Можем ли да отворим сърцата си пред Него и да Му поверим тревогите си? Да отвориш гробницата на проблемите и да погледнеш отвъд прага, към нейната светлина? И на свой ред, като малки огледала на Божията любов, можем ли да осветяваме средата, в която живеем, с думи и жестове на живота? Свидетелстваме ли за надеждата и радостта на Исус? Нека Мария, Майката на надеждата, поднови в нас радостта да не се чувстваме сами и призива да носим светлина в заобикалящата ни тъмнина.

(dg/vatn)