Великият пост, благоприятно време да се върнем към Бог и към другите

Димитър Ганчев - Ватикан нюз

Обредът полагане на пепел върху челата на вярващите – който се провежда по време на литургията в началото на Великия пост – бележи началото на нашето „завръщане“ към Бог, обясни папата. Посипването на пепелта ни въвежда в този път и ни предлага две покани: да се върнем към истината за себе си и да се завърнем към Бог и към нашите братя и сестри.

Господ е Бог, ние сме дело на ръцете Му

„Великият пост е благоприятното време да се върнем към същественото, да се съблечем от това, което ни тежи, да се помирим с Бога, да запалим отново огъня на Светия Дух, който живее скрит сред пепелта на нашата крехка човечност“, каза папата в началото на проповедта си. Това е времето на благодатта да приложим на практика това, което Господ поиска от нас: „ обърнете към Мене С цялото си сърце, С пост, с плач, и с ридание“ (Йоил 2 :12). Постът е завръщане към истината за самите нас. „Пепелта ни напомня кои сме и откъде идваме“, че „Господ е Бог и ние сме дело на неговите ръце“, че принадлежим на Него:

Той е Създателят, докато ние сме крехка глина, оформена от неговите ръце. Ние идваме от земята и имаме нужда от Небето, от Него; с Бог ще възкръснем от пепелта си, но без Него сме пепел.

„Като нежен и милостив Баща“,  Бог също „живее Великия пост, защото желае, очаква ни, очаква нашето завръщане“. Той винаги ни насърчава да не се отчайваме, дори когато паднем в пръстта на нашата слабост и нашия грях, защото „Той добре знае от какво сме създадени, Той помни, че ние сме пръст“ (Пс. 103:14). Ние често го забравяме, мислейки се за самодостатъчни, силни, непобедими без него.

Възстановяване на взаимоотношенията с Бог и другите

След това папата се обърна към втора стъпка: връщане към Бог и към нашите братя и сестри. Отхвърляйки всяка презумпция за самодостатъчност и всички форми на идолопоклонство към себе си, посочи папата, започваме да разбираме, че „животът е връзка, която получаваме от Бог и нашите родители“ и че винаги можем да съживим и подновим нашите взаимоотношения „благодарение на Господ и онези, които Той поставя до нас.

„Великият пост е време на благодат, в което можем да изградим отново връзката си с Бог и с другите, отваряйки сърцата си в тишината на молитва и излизайки от крепостта на нашата самодостатъчност“.

Ако осъзнаем, че не сме достатъчни за себе си, добавя папата, „откриваме, че съществуваме само благодарение на взаимоотношенията: тези с Господа и жизненоважните с другите“. Нашият живот, получен от Бог и от нашите родители, е връзка: „всяка презумпция за самодостатъчност е фалшива, идолизирането на себе си е разрушително и ни заключва в клетката на самотата“. Затова Великият пост е и благоприятно време за връщане към Бога и братята и разкъсване на веригите на индивидуализма.

Даването на милостиня не е бърз жест за изчистване на съвестта, а да се докосне страданието на бедните със собствените си ръце и сълзи; молитвата не е ритуал, а диалог на истината и любовта с Отца; постенето не е обикновен ритуал, а силен жест, който напомня на сърцето ни какво има значение и какво минава.

Пътищата на милосърдието, молитвата и поста

Накрая, папа Франциск напомни трите големи пътя на милостиня, молитва и пост, които традиционно се насърчават по време на Великия пост. И все пак твърде често нашите жестове и ритуали не засягат живота, „извършваме ги само за да ни се възхищават другите“. Исус ни предупреждава, че вместо просто външни ритуали, това трябва да бъдат действия, изразяващи обновяването на нашите сърца:

Нека не забравяме, че в личния живот, както и в живота на Църквата, външността, човешките присъди и одобрението на света нямат стойност; има значение само погледът на Бог, който чете любовта и истината в него

Но ако останем смирени пред очите на Бог, нашата „милостиня, молитва и пост няма да останат просто външни прояви, а ще изразят това, което наистина сме: Божии деца и братя и сестри един на друг“.

Нека поемеме пътя на милосърдието: това са четиридесет благоприятни дни, за да ни напомнят, че светът не трябва да се затваря в тесните рамки на нашите лични нужди и да преоткрием радостта не в трупането на неща, а в грижата за тези в нужда и страдание. Нека поемеме пътя на молитвата: дадени са ни четиридесет благоприятни дни, за да дадем на Бог първенството в живота, да разговаряме с Него от цялото си сърце, а не в свободните си моменти. Нека тръгнем по пътя в пост: дадени са ни четиридесет благоприятни дни да се преоткрием, да спрем диктатурата на дневния ред, винаги пълен с неща за вършене, изискванията на едно все по-повърхностно и тромаво его и да изберем това, което има значение.

С поглед към Кръста

Папа Франциск завърши проповедта си с призива „да преклоним глави, да приемем пепелта и да осветим сърцата си“, за да тръгнем по пътищата на милосърдието, молитвата и поста.

„Нека не пренебрегваме благодатта на това свято време, а да насочим погледа си към Кръста и тръгнем, отговаряйки щедро на силния подтик на Великия пост.“

„В края на този път, ще се срещнем с по-голяма радост Господа на живота, който единствен може да ни възкреси от пепелта ни.“